Клайв Къслър - Арктическо течение

— Значи никой не мисли, че експлозията е била нещастен случай? — попита Пит.

— Все още не можем да го заявим със сигурност, но нещата изглеждат така. Първото, което са проверили полицейските следователи, е дали не е имало теч на газ, но епицентърът на взрива е твърде далече от най-близкия газопровод. Всъщност газоснабдяването на сградата изобщо не се е пробило от експлозията, което е добре, защото иначе пораженията щяха да са много по-големи.

— Което навежда на мисълта, че източникът е бил нещо внесено. Ако причините не са в самата лаборатория, разбира се.

Мартин отново кимна.

— Докладваха ми, че вътре имало бутилки с кислород и въглероден двуокис, така че това е едно от подозренията ни. Агентите ми извършиха пълен тест на остатъците, за да видят дали в лабораторията не е внасян външен материал. Резултатите ще са на бюрото ми утре.

— Госпожица Лейн, изглежда, не вярва взривът да е причинен от нещо, което е внесла в лабораторията. Запознат ли си с проблемите, по които работи?

— Единственото, което ми казаха, е, че са някакви биохимични изследвания, свързани с парниковите газове.

Пит обясни за опитите на Лиза да създаде изкуствена фотосинтеза и за голямото й откритие преди експлозията.

— Мислиш, че случаят може да е свързан с работата й? — попита Мартин, допи бирата си и запрати празната бутилка в сандъка за лед.

— Нямам доказателства, само подозрения. Ти си човекът, който ще научи истината, когато разберете дали има внесен отвън експлозив.

— Има ли възможни виновници?

Пит тръсна глава.

— Лейн не можа да посочи съмнителни лица, когато я попитах.

— Щом изключваме версията за случайна експлозия, ще се насочим към хората, да видим няма ли някаква лична мотивация. Ще добавя към списъка си обаче и потенциален промишлен саботаж. Срещу университета „Джордж Вашингтон“ може да са се водили дела, които да хвърлят нова светлина върху взрива.

— Има и един друг ъгъл, от който можете да погледнете. Асистентът на Лейн, някой си Боб Хамилтън. И тук нямам никакви доказателства, но отсъствието му от мястото по време на експлозията ми се видя странно.

Мартин погледна Пит и видя в погледа му нещо тревожно. Познаваше го достатъчно добре, за да си даде сметка, че той не би се впуснал в безпочвени догадки или в празна параноя. Щом инстинктът на Пит му казваше нещо, то беше толкова реално, колкото пари в банка.

— Ще наредя да проверят и него — обеща той. — Идва ли ти още нещо наум?

Пит кимна с лукава усмивка.

— Има известно разминаване във фактите — промърмори и се наведе към двигателя. Отвори поставеното високо делко, завъртя го на сто и осемдесет градуса, върна го на мястото му, обърна капачката и каза: — Опитай го сега.

Човекът от ФБР натисна стартера. Малкият мотор превъртя два пъти и се запали с шума на шевна машина. Мартин остави двигателя да позагрее, после го изгаси. Изглеждаше малко притеснен.

— Между другото Тони си иска бормашината — каза Пит.

Мартин се усмихна.

— Хубаво направи, че се обади, Пит. Ще те държа в течение за резултатите от лабораторията.

— Много ще съм ти благодарен. Успех на регатата.

Пит си тръгна, а Мартин се сети нещо и му подвикна:

— Чух, че си стегнал „Обърн“-а и го разхождаш из града. Сигурно е голяма работа.

— Да бе, разхождам го — измърмори Пит. — Свърши тя.

Съдебномедицинският анализ на остатъците от лабораторията в университета „Джордж Вашингтон“ се озова на бюрото на Мартин в десет сутринта. След като направи справка с водещия разследването агент, той вдигна телефона и звънна на Пит.

— Дърк, получих лабораторните резултати. Съжалявам, но все още не мога да ти изпратя копие от доклада.

— Ясно — отвърна Пит. — Можеш ли да ми дадеш най-обща представа за заключенията?

— Прав си за взрива. Анализаторите от лабораторията ни са почти сигурни, че експлозивът е бил внесен. Открили са следи от нитроглицерин из цялата стая.

— Нитроглицерин? Експлозивният елемент на динамита?

— Именно той е в добре познатите пръчки. Не е последна дума на техниката, но е мощен експлозив с голяма взривна сила.

— Не знаех, че още ги произвеждат така.

— От години го има в други опаковки, но в промишлеността все още се интересуват от старите, особено за подземното минно дело.

— Възможно ли е да се открие откъде е купен?

— Производителите се броят на пръсти и всеки използва формула, която леко се различава от останалите, така че те фактически са разпознаваеми. В лабораторията вече са идентифицирали пробите с един канадски производител.