Клайв Къслър - Арктическо течение

— Сроковете и условията приемливи ли са?

Дребният човек с черна коса и очила с дебели стъкла, който седеше срещу него, кимна.

— В правния отдел го прегледаха и не видяха нищо нередно около промените. Китайците останаха много доволни от пробната ни доставка и с нетърпение очакват да започне нормалният внос.

— Без промяна в цената или ограничения на количеството, нали?

— Точно така. Готови са да приемат до пет милиона тона нерафиниран битум от Атабаска и целия природен газ от пролива Мелвил, който сме в състояние да доставим, като цените и при двата продукта ще бъдат завишени с десет процента, ако се съгласим на удължени срокове.

Гоайет се облегна в стола си и се усмихна.

— Океанските ни шлепове се оказаха много добри за превозване и на двата товара. А петата доставка от шлеповете за втечнен природен газ пристига следващата седмица. Потенциалният доход от китайците се оформя като доста добър.

— Оказа се, че газовият пробив в пролива Мелвил ще е много изгоден. Прогнозите ни сочат, че от всяка пратка за Китай можем да очакваме чиста печалба от пет милиона долара. Ако правителството не въведе ограничения върху продажбата на природни суровини за Китай, ще можете да извлечете сериозни дивиденти от нарастващия им апетит за енергия.

— Трагичната смърт на депутатката Финли, изглежда, премахна тази грижа от главите ни. — Гоайет се захили многозначително.

— След ограниченията за процедурите по рафинирането в Атабаска, свързани с новия закон за въглеродния двуокис, споразумението с Китай ще е от полза и за производството ви в Албърта. Това, разбира се, ще означава неустойка по току-що подписаното споразумение със САЩ за доставка на мелвилския газ именно на тях.

— Китайците ми плащат десет процента повече.

— Но президентът разчиташе на вноса на природен газ, който да спре икономическата им криза.

— Така е. Следователно разчитат на мен и на моите запаси в Мелвил, за да се спасят — със смях отвърна Гоайет. — Само че ние ще им подпалим задниците още малко. — Очите му пламнаха. — Нека се попържат малко, докато не се отчаят напълно. Тогава ще платят по моя начин и по моите тарифи, за да оцелеят. Ние ще им пратим танкерите си с газ, а на връщане ще изнасяме течните им въглеродни излишъци, а за двете ще ги таксуваме с допълнителен дивидент. Но това, разбира се, ще стане, след като те финансират едно чувствително увеличение на флота ни с шлепове. И няма да имат друг избор, освен да приемат.

— Все пак се безпокоя за политическите неприятности. Усилено се говори за разрастване на антиамериканското законодателство, което може да се отрази на бизнеса ни с Китай. Някои от по-крайните членове на парламента на практика са готови да обявят война.

— Е, дори аз не мога да контролирам идиотизма на политиците. Важното беше да разкараме американците от Арктика, докато ние разширим правата си върху газовите, петролните и минералните залежи. Наистина имахме късмет с Мелвил, но засега и цялостната ни стратегия действа безотказно.

— Екипът ни от геофизици вече почти е определил земните маркери, които ограждат мелвилското газово находище, както и някои други обещаващи места. Надявам се само министърът на природните ресурси да продължи да ни слуша.

— Не се тревожи за министър Джеймсън, той ще направи всичко, което поискам от него. Между другото, какви са последните новини от „Албърта“?

— Корабът е пристигнал в Ню Йорк без произшествия, взел е товара си и в момента е поел на изток към Индия. Изглежда, не е събудил никакви подозрения.

— Хубаво. Уреди да го изпратят в Индонезия за пребоядисване, преди да се върне във Ванкувър.

— Ще го направя — отвърна адвокатът.

Гоайет се облегна и отпи от чашата си.

— Виждал ли си Марси наоколо?

Марси бе една от бившите стриптийзьорки, които Гоайет държеше на заплата при себе си, и често се разхождаше из яхтата в предизвикателно оскъдно облекло. Помощникът схвана намека, че е време да си тръгва, и каза:

— Ще съобщя на китайците, че сме се споразумели.

Взе подписания от Гоайет договор и бързо излезе. Гоайет допи чашата си и посегна към вътрешния корабен телефон, за да звънне в централната каюта, но един познат глас го спря.

— Още едно питие, Мичъл?

Беше Клей Зак с две чаши мартини в едната си ръка. Носеше тъмни джинси и сиво-кафяво поло, които почти се сливаха със земните цветове на стените. Приближи се с небрежна походка и постави едната чаша пред Гоайет, а после седна на стола срещу него.