Клайв Къслър - Арктическо течение

Гоайет кимна и подаде на Зак факса, който бе получил от министъра на природните ресурси. Зак го прочете, поклати глава и допи мартинито си.

— Ще се погрижа за това по пътя към Онтарио — обеща той, натъпка факса в джоба си и се надигна от стола. По пътя към вратата спря и се обърна към Гоайет.

— Знаеш ли, по въпроса за твоята научна къртица Боб Хамилтън. Би могъл да му изпратиш една хубава награда за информацията. С нейна помощ можеш да изкараш много повече.

— Сигурно — изсумтя Гоайет, затвори очи и се намръщи! — И следващия път, моля те, чукай, преди да влезеш.

Когато отвори очи, Зак вече го нямаше.

Когато Пит се появи на централния док към девет, най-запалените членове на яхтклуба Потомак бяха оценили прекрасното време тази неделя сутрин и вече бяха излезли в реката. Пит се обърна към един дебел потен човек, който носеше някаква туба, и го попита:

— Извинете, имате ли представа къде е завързана „Робърта Ан“?

Лицето на дебелия светна.

— А, лодката на Дан Мартин. На последния док, третата или четвъртата Стоянка. Кажете му, че Тони си иска бормашината.

Пит му благодари и тръгна към последния док.

Веднага видя „Робърта Ан“, лъскава дървена лодка с дължина тринайсет метра. Беше произведена през трийсетте години на XX век в Хонконг и цялата беше от лакирано тиково дърво и махагон, украсени с месингови завъртулки, които блещукаха на слънцето. Поддържана в безукорен вид, яхтата излъчваше романтиката на една отминала епоха. Пит се възхищаваше на изящните й линии и си представяше Кларк Гейбъл и Карол Ломбард да се возят на нея под тропическите звезди с каса шампанско на борда. Образът обаче се разби на парчета от поредицата мръсни думи, които изведнъж се разнесоха откъм кърмата. Пит се приближи и видя човек, приведен над капака, под който се намираше малкият двигател.

— Може ли да се кача на борда? — провикна се Пит.

Човекът се изправи и ядът му се стопи, когато видя Пит.

— Дърк Пит. Каква приятна изненада! Дошъл си да се присмееш на мореплавателите ми умения, нали?

— Напротив. Намирам, че „Робърта Ан“ изглежда прекрасно — заяви Пит, качи се и стисна ръката на Дан Мартин, як бостънец с гъста кестенява коса. Мартин погледна Пит с красивите си сини очи, които сякаш танцуваха с вътрешна радост.

— Опитвам се да я подготвя за регатата следващата седмица, но моторът й нещо ме ядосва. Нов карбуратор, нови кабели, бензинова помпа, а не иска да запали.

Пит се наведе над капака и огледа четирицилиндровия двигател.

— Прилича ми на мотора на стар американски остин — каза замислено, като си спомни за миниатюрната кола сглобявана през двайсетте и трийсетте години на XX век.

— Почти позна. Всъщност моторът е „Бантам“. Вторият собственик е имал фирма за продажба на „Бантам“ и явно е свалил оригиналния двигател и го е сменил с „Бантам“. Вървеше отлично, докато не реших да му направя основен ремонт.

— Винаги става така.

— Ще пиеш ли една бира? — предложи Мартин, докато бършеше ръцете си с кълчища.

— Малко ми е рано.

Мартин отвори с крак близкия сандък за лед, бръкна в него и измъкна бутилка „Сам Адамс“. Отвори я, опря гръб на перилото, отпи голяма глътка и каза:

— Не вярвам да си дошъл тук да си говорим за лодки.

— Не, това е допълнителната ми награда — усмихна се Пит. — Всъщност, Дан, се чудех какво можеш да ми кажеш за експлозията в лабораторията на университета „Джордж Вашингтон“ миналата седмица.

— След като директорът на Националната агенция за морско и подводно дело не се обажда в кабинета ми, предполагам, че това е неофициално разследване.

— Абсолютно неофициално — потвърди Пит.

— И какво точно те интересува? — Мартин върна погледа си към бирата и започна да разглежда етикета й.

— Лиза Лейн, сътрудничката, чиято лаборатория е взривена, е близка приятелка на жена ми. Току-що бях влязъл в сградата, за да й дам един доклад, когато стана експлозията.

— Изненадан съм, че никой не е убит. — Мартин поклати глава. — Но взривът явно е бил разчетен така.

— Имате ли хора, които работят по случая?

— Да. След като вашингтонската полиция не можа да определи причината, му сложиха етикета потенциален терористичен акт и извикаха нас. Преди няколко дни изпратихме там трима агенти.

Дан Мартин беше директорът на звеното по вътрешен тероризъм към ФБР при подразделението по контратероризъм към Бюрото. Както и Пит, Мартин имаше слабост към стари коли и лодки и се беше сприятелил с директора на НАМПД, когато и двамата бяха участвали в конкурс за стари автомобили преди няколко години.