Клайв Къслър - Арктическо течение

— Мичъл Гоайет, кралят на Арктика, а? Трябва да призная, че като видях снимките на презокеанските ти шлепове, останах изумен. Добър образец за съвременната морска архитектура.

— Проектирани са специално за целта — отвърна Гоайет малко раздразнено. Трябваше в най-скоро време да направи забележка на отговорника за охраната. — При пълно натоварване могат без никакъв риск да преминат през ураган от втора степен.

— Сериозна работа — отсъди Зак между две глътки мартини. — Макар че според мене поклонниците на природната среда ще се разочароват, ако научат, че посягаш на девствената природа на страната, за да спечелиш някой китайски долар, като накърняваш природните й ресурси.

— Не очаквах да те видя толкова скоро — пренебрегна забележката му Гоайет. — Успешно ли приключи проекта в Ню Йорк?

— Да. Беше прав да се заинтересуваш от работата на лабораторията. Имах забележителен разговор с твоята къртица за изкуствената фотосинтеза.

Зак продължи да описва работата на Лиза Лейн и последните й открития и гневът на Гоайет започна да се уталожва, когато започна да схваща мащаба на научния пробив, направен от Лейн.

— Изглежда така, като че ли са в състояние да изградят промишлено предприятие за преобразуване на въглеродния двуокис, което би могло лесно да се репродуцира. Но все пак това ще отнеме години, ако не и десетилетия.

Зак поклати глава.

— Аз не съм учен, но според момчето ти, което е там под прикритие, не е така. То твърди, че за да се задейства процесът, не са нужни големи капиталовложения. Допуска, че до пет години е възможно да се построят стотици такива предприятия около големите градове и центровете с промишлено замърсяване.

— Но ти сложи край на тези възможности, нали? — попита Гоайет с впит в зениците на Зак поглед.

Убиецът се усмихна.

— Без трупове, нали така каза? Лабораторията и съоръженията й са история, както ти пожела. Главната изследователка обаче е още жива, а тя знае формулата. Допускам, че вече са я научили и доста други хора.

Гоайет гледаше Зак, без да мига, и се чудеше дали не е сбъркал с възпирането му този път.

— А собствената ти къртица навярно в момента продава резултатите на някой от конкурентите ти — продължи Зак.

— Животът му няма да е дълъг, ако го прави — измърмори Гоайет. — Този проект ще убие разширението на заводите за преработка на въглерод, което съм започнал. И още по-лошо, ще върне рафинериите на Атабаска в играта, дори ще им даде възможност да се разширят. А това ще смъкне цената на битум от Атабаска и ще съсипе споразумението ми с китайците! Няма да го допусна!

Зак се изсмя на предизвикания от алчност гняв на Гоайет, който бе докарал магната до бяс. Посегна към джоба си, извади малко сиво камъче и го плъзна по масата. Гоайет инстинктивно го спря с ръка.

— Мичъл, Мичъл, Мичъл… Ти не виждаш най-важното. Къде се загуби големият пазител на околната среда, кралят на зеленината, най-добрият приятел на природата?

— Какви ги дрънкаш? — озъби се Гоайет.

— Ти държиш всичко в ръцете си. Минералът рутений. Известен иначе като катализатор на изкуствената фотосинтеза. Той е ключът към всичко.

Гоайет огледа камъчето.

— Продължавай.

— Рутеният е по-рядък от златото. На пръсти се броят местата по света, от които са го добивали, и всички мини са изчерпани. Тази проба е взета от геоложки склад в Онтарио, който може да е последното място, където го има. Без рутений изкуствена фотосинтеза не може да има и твоят проблем е разрешен. Не казвам, че може да се направи, но който контролира доставката на минерала, владее и решението за глобалното затопляне. Помисли си как биха те боготворили приятелите ти от зеленото движение.

На Гоайет бе поднесена съвършената примамка от алчност и власт, която да накара механизмите му да работят. Зак почти долови доларовите знаци в очите му, които припламваха, докато смилаше информацията.

— Да — хищно кимна Гоайет. — Да, трябва да проучим пазара. Ще натоваря свои хора да се заемат веднага. — Замисли се, после погледна Зак. — Какво ще кажеш да посетиш склада в Онтарио и да откриеш откъде е дошъл рутеният и какви запаси от него са останали?

— Стига „Тера Грийн“ да ми осигури полета дотам — с усмивка отвърна Зак.

— Можеш да вземеш реактивния самолет — изръмжа Гоайет. — Има обаче един друг незначителен въпрос, който се нуждае от вниманието ти преди това. Едно нещо в Китимат е започнало малко да ме дразни.

— Китимат? Това не беше ли до Принс Рупърт?