Клайв Къслър - Арктическо течение

— Чудесно предложение — приветства го Мийд. — Ще говоря още сега с държавния секретар.

— Господин президент, има още нещо — започна секретарят по отбраната. — Бих искал да помислим за военен план за възможен наш ответен удар, ако събитията се развият в тази посока.

— Боже мой! — възмути се президентът. — Та ние говорим за Канада.

В стаята настъпи мълчание. Гарнър гледаше мрачно секретаря по отбраната. Накрая каза:

— Направете каквото трябва. А доколкото ви познавам, сигурно вече сте разработили цялостен план за окупация.

Секретарят по отбраната не каза нищо, за да опровергае обвинението на президента.

— Струва ми се, че трябва да насочим усилията си за разследване на това кой е раздразнил канадците и защо го е направил — подхвърли Сандекър. — И какво точно знаем за тия два инцидента?

— За съжаление много малко, тъй като и двата са станали в отдалечени райони — отвърна Мос. — В първия е участвал търговски превозвач под американски флаг, който е ударил един канадски крайбрежен катер. От канадците знаем, че съдът е бил малък контейнеровоз на име „Атланта“. Канадците смятали да го заловят по-нататък в Прохода, но той така и не се появил. Мислят, че може да е потънал, но нашите анализатори твърдят, че може незабелязан да се е върнал по обратния път към Атлантическия океан. От морските регистри се вижда, че има десетина кораба с име „Атланта“, макар че само един е с тези размери. От три седмици е на сух док в Мобийл, Алабама.

— А може канадците да имат право и корабът да е потънал от собствените си повреди при сблъсъка — допусна президентът. — Иначе трябва да приемем, че данните им са погрешни.

— Странно е, че са възнамерявали да използват Прохода и после са изчезнали — отбеляза Сандекър. — А какво да кажем за ледения лагер в Бофортово море? Според справката изобщо не сме имали плавателен съд в онзи район.

— Така е — съгласи се Мос. — Но и тримата оцелели твърдят, че са видели сив военен кораб под американски флаг да се врязва в ледения лагер. Един от тях казва, че при носа е бил отбелязан номер 54. Фрегата 54 в момента е в района.

— Една от нашите фрегати?

— Да, „Форд“ от Еверет, щата Уошингтън. Била е кораб за поддръжка при занятие с подводници около Пойнт Бароу по време на инцидента, но това е на петстотин километра оттам. Освен това „Форд“ не е съоръжена за работа сред ледовете, така че просто няма как да е била близо до лагера.

— И това ли е грешка? — попита президентът.

— Никой не знае със сигурност. В тази област бездруго няма голям трафик, а и е имало силна буря, с което нещата стават още по-неясни.

— Няма ли данни от сателитното наблюдение? — попита Сандекър.

Мос разлисти папката пред себе си и извади един доклад.

— Сателитното наблюдение в района е непостоянно по обясними причини. За съжаление нямаме снимков материал от дванайсет часа преди и след инцидента.

— А можем ли да сме сигурни, че не е била фрегатата „Форд“? Дали тя не е допуснала грешка? — попита президентът.

— Не, сър — отвърна секретарят по отбраната. — Наредих на тихоокеанското командване да прегледа плавателния й дневник. „Форд“ изобщо не се е доближавала до мястото на ледения лагер.

— Всичко това е известно и на канадците, нали?

— Шефът на отбранителния им съвет видя данните и е съгласен, че „Форд“ най-вероятно не носи отговорност — отвърна секретарят по отбраната. — Но политиците не ни вярват особено, откровено казано. Като се имат предвид приказките, които изговориха по случая, това едва ли ще се промени.

— Открийте корабите и намерете начин да се измъкнем от тази бъркотия — отсече президентът.

Съветниците му утихнаха, разбрали, че са пропуснали възможността си. Без пряк достъп до канадските арктически води можеха да направят твърде малко.

— Ще направим каквото можем — обеща секретарят по отбраната.

Началникът на кабинета отбеляза часа, после изведе всички навън, за да подготви залата за следващата среща.

Уорд отиде до прозореца и отново се загледа в розовата градина.

— Война с Канада — промърмори на себе си. — Ето едно сериозно наследство, което мога да завещая.

Мичъл Гоайет се обърна към остъклената стена на горната палуба на яхтата си и без особен интерес се загледа в сребристия хидроплан, който се засилваше, за да излети от пристанището. Малкият самолет се отлепи от водата и полетя на юг, над високите сгради около ванкувърското пристанище. Магнатът отпи глътка мартини, после върна погледа си към дебелия договор на бюрото си и попита: