Клайв Къслър - Арктическо течение

— Това улеснява нещата.

— Така е, но нещата все пак зависят от него. Ще изпратим агенти, които ще разговарят с компанията и ще проверят документацията им за продажбите, но не храня големи надежди. Най-вероятно взривът е откраднат от някой минен предприемач, който дори не знае, че липсва. Моля се само това да не е началото на кампания от взривни операции.

— Обзалагам се, че няма да е така — каза Пит. — Мисля, че атентатът срещу лабораторията на Лейн е подготвен специално.

— Дано да си прав. Открихме и нещо друго, което подкрепя теорията ти. Бомбените ни експерти установиха, че експлозивите са били опаковани в кашон. За разлика от тръбните бомби, при които шрапнелите от тръбата са предназначени да осакатяват и убиват, нашата бомба е била сравнително доброжелателна. Изглежда, експлозията не е трябвало да убива, и със сигурност не е трябвало да убива много хора.

— Каква милост от страна на убиеца — засмя се Пит. — Предполагам, че работата ви тепърва започва.

— Да, резултатите от теста ще променят изцяло стила на разследването. Ще разговаряме с всички в сградата. Надеждата ми е някой да е видял човек или предмет, които не са на мястото си, и от там да възникне следващата улика. — Мартин много добре знаеше, че експлозиите са едни от най-неподатливите за разследване престъпления и често се оказват най-трудни за разрешаване.

— Благодаря за изчерпателните новини, Дан, и успех. Ако при мене възникне нещо, ще ти се обадя.

Пит затвори и отиде на съвещание за данните от ураганните шамандури в Мексиканския залив. След него се освободи от срещите си за следобеда и излезе. Експлозията в университетската лаборатория все така тормозеше съзнанието му и колкото и да се мъчеше. Не можеше да се отърве от чувството, че в нея са намесени сериозни интереси.

Стигна до университетската болница Джорджтаун с надеждата, че още не са изписали Лиза. Тя наистина беше в стаята си на втория етаж заедно с един нисък човек с костюм с жилетка. Човекът се надигна от стола си в ъгъла и изгледа Пит подозрително.

— Всичко е наред, агент Бишоп — обади се Лиза от леглото. — Това е Дърк Пит, мой приятел.

Агентът от ФБР кимна безучастно и излезе в коридора.

— Възможно ли е това? — възкликна Лиза. — Хората от ФБР ме разпитват цял ден, а сега не ме оставят сама.

— Сигурно имат слабост към хубавите биохимични — усмихна се Пит. Беше доволен, че Лиза има охрана, защото това значеше, че Мартин е взел случая присърце.

Лиза се изчерви.

— Лорън ми звънна преди малко, но не спомена, че ще идваш.

— Малко се разтревожих, като чух за резултатите от разследването на ФБР — отвърна той.

Забеляза, че Лиза чувствително се е подобрила. Очите й бяха ясни, гласът й беше силен. Гипсът на крака и превързаното рамо обаче свидетелстваха, че е още твърде далече от активния спорт.

— Какво става? Нищо не ми казват — оплака се тя.

— В Бюрото мислят, че е имало поставена бомба, която е гръмнала.

— И аз предполагах същото — прошепна тя. — Но просто не ми се вярва.

— Намерили са остатъци от експлозив в лабораторията ти. Знам, че е трудно да си го представиш. Имаш ли някакви врагове, лични или служебни, които е възможно да са го направили?

— Сутринта обсъдихме всичко това с агентите на ФБР. — Тя поклати глава. — Нямам познати, на които дори да им хрумне да направят такова нещо. Да не говорим за Боб.

— Не е изключено експлозивите да са поставени в лабораторията ти съвсем случайно, от луд човек, който се сърди на университета за нещо.

— За друго обяснение не мога да се сетя. Макар че с Боб винаги заключваме, когато излизаме от лабораторията.

— Има и още една възможност — каза Пит. — Имаш ли някой колега, който би могъл да се почувства заплашен от резултатите на проучването ти?

Лиза се замисли за миг, после каза:

— Не е изключено. Имам статии за предмета на изследванията ми, но те са твърде общи. Всъщност само ти, Лорън и Боб имате представа за пробива ми с новия катализатор. Никой друг не знае за него. Но пък не мога да повярвам, че някой, дори да знае за откритието, би реагирал толкова бързо.

Пит не каза нищо, така че Лиза продължи — гледаше през прозореца:

— Изкуствената фотосинтеза може да е единствено от полза. Та кой би пострадал от намалението на парниковите газове?

— Отговорът на този въпрос ще разкрие и заподозрения — отвърна Пит. После погледна инвалидната количка от другата страна на леглото. — Кога ще те изпишат?

— Лекарят обещава утре следобед. Но и това ми е далече. Искам да се върна на работа и да опиша откритието си.