Клайв Къслър - Арктическо течение

— Въпросът на Хайрам е основателен — замислено каза Пит. — Къде се добива минералът?

Макс се намръщи за миг, докато процесорите й бърникаха в базите данни.

— Доставките в момента са доста объркани. Историческите източници на изкопаем рутений през последния век са Южна Африка и Уралският масив в Русия. Около десет метрични тона са се добивали в южноафриканската мина Бушвелд, в която е имало най-високи добиви през 70-те години, но са паднали почти до нулата през 2000 година. При новите увеличени цени там няма ново производство.

— Иначе казано, мината се е изтощила — каза Пит.

— Точно така. А и в района не са откривани други находища вече повече от четиридесет години.

— И все пак остават руснаците?

Макс тръсна глава.

— Руски рутений има само в две съседни мини в долината Висим. Всъщност производството им достига върха си през петдесетте години. Тогава едно голямо свлачище унищожава и двете мини и слага край на операциите им. Руснаците ги изоставят с прогнозата, че трябва да изминат много години, преди която и да е от тях да бъде отворена отново.

— Нищо чудно, че цената е толкова солена — обади се Йегър. — А тебе какво те заинтересува това, Дърк?

Пит описа откритието на Лиза Лейн за стигане до изкуствена фотосинтеза и за ролята на рутения като катализатор, описа и експлозията в лабораторията. Йегър подсвирна и възкликна:

— Значи това е в състояние да направи някой нищо неподозиращ собственик на мина много богат човек!

— Само ако разполага с минерала — отвърна Пит. — Което, Макс, ме навежда на мисълта откъде бих могъл да си купя рутений в големи количества?

Макс вдигна глава към тавана.

— Да видим сега… на Уолстрийт има един-двама брокери, които биха ви продали малко като инвестиция, но предлаганите количества ще са дребни. В момента откривам само една малка платинена мина в Южна Америка, която предлага някои вторични продукти, но на тях им трябва допълнителна обработка. Известните сега запаси от минерала са твърде оскъдни. Единствената друга оферта е дадена от миньорска кооперация в Онтарио, която предлага ограничено количество висококачествен рутений в дози по една тройунция.

— Лиза е получила своята доза именно от тази кооперация — заяви Пит. — Какво повече можеш да ми кажеш за нея?

— Миньорската кооперация представлява обединение на собственици на мини от цяла Канада и действа като пункт за разпространение на добитата руда. Главната им квартира е в градчето Блайнд Ривър в провинция Онтарио.

— Благодаря, Макс. Много ми помогна, както винаги — каза Пит. Отдавна беше преодолял неудобството, че говори с компютризиран образ, и както и Йегър, възприемаше Макс като реален човек.

— За мене е удоволствие — отвърна лъчезарно Макс. После се обърна към Йегър и каза назидателно: — И не забравяй какво те посъветвах за жена ти.

— Довиждане, Макс — пожела й Йегър и набра някакъв код на клавиатурата. Макс изчезна, а Йегър се обърна към Пит.

— Жалко ще е откритието на приятелката ти да отиде на вятъра, ако няма рутений, с който да се захрани процесът.

— Каквито и да са трудностите — уверено заяви Пит, — материалът ще се намери.

— Ако подозренията за взрива в лабораторията се оправдаят, значи вече и други хора знаят за оскъдността на минерала.

— От това се безпокоя и аз. Щом тези хора са готови на убийство, за да спрат проучванията, навярно ще се опитат да монополизират оставащия материал.

— И какъв е следващият ти ход?

— Мога да отида само на едно място — отвърна Пит. — В миньорската кооперация в Онтарио. За да проверя колко рутений е останал на планетата.

Канадска Арктика

Северозападни територии

Съмър чакаше на дока. Носеше стегнат тъмнооранжев пуловер, който подчертаваше лъскавата й червена коса и сивите й очи.

— В една посока ли сме, моряко? — с усмивка попита тя, щом Тревър спря на кея.

— И да не сме били, вече сме — отвърна той, докато я оглеждаше одобрително. Подаде й ръка и тя се качи на борда.

— Къде е Дърк? — попита я Тревър.

— Главата още го болеше, така че пи аспирин и си легна пак.

Тревър мина покрай целия общински пристан, преди да излязат в залива. Ако беше погледнал към малкия неугледен паркинг в края на дока, щеше да забележи елегантно облечен човек, който седеше в един кафяв джип и ги наблюдаваше.

— Направи ли си огледа тая сутрин? — попита Съмър, докато минаваха покрай един натоварен с дървен материал кораб.