Клайв Къслър - Арктическо течение

— Благодаря, че го отложихте засега. Още не съм дошъл на себе си.

— Извинете, че не ви попитах досега, но сигурно ви е нужно да пийнете нещо. Какво да ви предложа?

— Готов съм да убия човек за чаша текила, ако ви се намира — отвърна Пит и се отпусна в малкия кожен фотьойл. Дакелът веднага скочи в скута му и го подмами да го почеше зад ушите.

— Имате късмет и с текилата — усмихна се човекът и извади от един шкаф закръглена бутилка „Дон Хулио“. Поразклати я и добави: — Останали са няколко глътки.

— Да, късметът ми се усмихва за втори път днес. Това е една от най-добрите марки — оцени я Пит.

— С Маузер обичаме да пътуваме с удобства — захили се домакинът, докато наливаше две хубави дози за Пит и за себе си.

Пит остави парещата течност да погъделичка гърлото му, като се наслаждаваше на богатия й вкус. Почувства, че главата му почти веднага започва да се прочиства.

— Голям късмет наистина — въздъхна човекът. — Добре, че не сте били няколко метра по-напред.

— Забелязах свлачището и се опитах да се изтегля назад, но не ми стигна времето.

— Не знам какъв идиот си е позволил да поставя взрив над открит път — разпери ръце човекът, — но се надявам да го хванат този мръсник.

— Взрив? — възкликна Пит и изведнъж си спомни за бялата кола на отбивката далече напред.

— Чух гърма и видях облаче бял дим на хълма непосредствено преди тия канари да започнат танца си. Казах и на полицаите, но те твърдят, че по това време наоколо изобщо нямало екипи с взрив.

— Мислите, че се е започнало с голямата канара, която е повлякла след себе си останалите?

Човекът коленичи и издърпа изпод етажерката голямо чекмедже. Повдигна едно дебело одеяло и се видя малка дървена кутия с надпис ДИНО НОБЕЛ. Пит знаеше това име — беше дъщерна фирма на Алфред Нобел, откривателя на динамита. Човекът повдигна капака и разкри пред Пит опакованите вътре двайсетсантиметрови заряди.

— Аз самият използвам понякога взрив, ако търся потенциална минерална жила.

— Вие сте изследовател? — Пит кимна към етажерката с книги по геология.

— Повече като хоби, отколкото като професия — отвърна човекът. — Просто обичам да издирвам ценни неща. Никога не поставям взрив близо до цивилизацията, което навярно се е случило тук. Някой глупак е видял нещо да проблясва на склона и е решил да го огледа по-добре. Направо не мога да си представя каква глоба ще му лепнат, ако го хванат.

Пит кимна. Подозираше, че взривът не е причинен от невинен миньор.

— Какво ви води насам?

— Среброто — отвърна изследователят, докато доливаше чашата му. — Имаше действаща мина близо до Алгома Милс, преди всички наоколо да полудеят за урана. Смятам, че ако са направили поне един голям удар в района, все трябва да са останали някои парченца и за дребен играч като мене. — Поклати глава и се усмихна тъжно. — Засега теорията ми не се е потвърдила.

Пит също се усмихна и пресуши чашата си. После попита:

— Какво мислите за минерала рутений?

Изследователят потри брадичка.

— Ами, той е роднина на платината, макар че по тези места го няма. Знам, че цената му е скочила невероятно, така че сигурно има много хора, които го търсят под дърво и камък, но аз самият никога не съм попадал на него. Пък мисля, че и не познавам никой, който да е намирал рутений. Доколкото си спомням, има само няколко места в света, където го добиват. Единственият ми друг спомен е как някои хора си мислеха, че има нещо общо с някогашната фабрика на лудите в Претория.

— Не знам тази история.

— Това е стара миньорска легенда от Южна Африка. Четох за нея, докато проучвах разни неща за диамантите. Някога, в самото начало на двайсети век, близо до Претория имало малка текстилна фабрика. След като работила около година, работниците започнали да се побъркват. Станало толкова зле, че се наложило да закрият фабриката. Лудостта навярно е била някак свързана с химикалите, които използвали, но това не е доказано. По-късно забелязали, че фабриката била построена до платинена мина, богата на рутений, и тази руда, по онова време без почти никаква стойност, била струпана на големи купчини до самите цехове. Има поне един историк, който мисли, че необичайният минерал е свързан с полудяването.

— Интересна история — каза Пит, като си спомни за разговора си в кооперацията. — А чували ли сте случайно инуитите да са добивали някакви количества на север?

— Мисля, че не. Разбира се, в наши дни Арктика се смята за обетована земя по отношение на изкопаемите. Диамантите в Северозападните територии, въглищата на остров Елсмир и, разбира се, петролът и природният газ навсякъде.