Клайв Къслър - Арктическо течение

— Много е просто — отвърна Зак. — Ако успееш да монополизираш доставките на рутений, ще държиш в ръце ключа към глобалното затопляне. А какво ще предпочетеш да направиш с минерала, е въпрос на пари… и на самочувствие, предполагам.

— И? — изсумтя Гоайет.

— Ако приемем, че си овладял основния източник, трябва да вземеш едно важно решение. Мичъл Гоайет, пазителят на околната среда, може да стане спасителят на планетата и пътьом да прибере някой и друг долар, докато поощрява укрепването на фабриките за изкуствена фотосинтеза по света.

— Рискът обаче се крие в търсенето — съобрази Гоайет. — Ние всъщност не знаем колко рутений ще е необходим, затова печалбата ни може да е огромна, а може и да е мижава. Заложил съм повечето си състояние в контрола върху Северозападния проход. Направил съм сериозни инвестиции в инфраструктурата на пясъчните находища на природен газ и петрол, за да могат да се превозват през Прохода с подкрепата на флота ми от арктически плавателни съдове. Сключил съм дългосрочни търговски споразумения с китайците, които скоро ще накарат американците да ми се молят на колене. Имам и бизнес с преработката на въглеродния двуокис, който скоро ще процъфти. Ако глобалното затопляне се преобърне, ако дори се задържи, ще се сблъскам с въпроси, които са изцяло чужди на стратегията ми в бизнеса.

— При това положение трябва да се обърнем към Мичъл Гоайет, капиталиста до мозъка на костите си, който и със затворени очи може да познае възможността за печалба и няма да се спре пред нищо, щом става дума за разрастване на финансовата му империя.

— Правиш ми четки — сви устни Гоайет. — Ти обаче улесни нещата за мене. Аз не мога да си позволя Северозападният проход да се превърне в ледена буца. Новите процеси на разтапяне ми позволиха да овладея залежите от газ в пролива Мелвил и да наложа монопол върху транспорта в областта. След десет или петнайсет години, кой знае, когато пясъчните петролни и газови находища започнат да се изчерпват, може и да се заема със спасяването на планетата. А дотогава, както вървят нещата, рутеният ще стане още по-скъп.

— Говориш като истински капиталист.

Гоайет се пресегна и взе от бюрото си два листа. Бяха страниците от дневника, които Зак бе откраднал от миньорската кооперация.

— Качествата, които приписват на рутения, са доста несигурни — заяви той, докато ги оглеждаше. — През 1917 година някакъв търговец купил рудата от инуит, чийто дядо се сдобил с камъка седемдесет години преди това. Дядото бил от Аделаида, но твърдял, че рутеният е взет от Островите на Кралското географско дружество. На всичко отгоре го нарекъл черна коблуна и заявил, че източникът е прокълнат от зли духове. Това едва ли може да се нарече научен довод за искане на концесия. — Погледна косо Зак, тъй като не беше сигурен дали наемният убиец не иска да го подведе с цялата тази история. Зак отвърна на погледа му, без да мига.

— Може би догадките ми са твърде смели. Но инуитският рутений все трябва да е дошъл отнякъде, пък и ние говорим за преди сто и шейсет години в средата на Арктика. В дневника има карта на острова, която показва точно откъде е добиван. Инуитите не са имали булдозери и самосвали, така че са разчитали най-вече на рудата на повърхността. Така че трябва да има още. Колкото до компанията „Мидамерика“, тя търси цинк, и то от отсрещната страна на острова. Да, Мичъл, догадките може би са смели. Но ако минералът е там, възнаграждението ще е огромно и ще ти струва много, ако някой те изпревари.

— Ние не сме ли единствените, които знаят за инуитските залежи?

— Възможно е и Дърк Пит да знае за следата.

— Дърк Пит? — Гоайет го погледна учудено. — Кой е пък този?

— Директорът на Националната агенция за морско и подводно дело в САЩ. Разминах се с него във вашингтонската лаборатория и го видях да оказва помощ на Лиза Лейн след експлозията. Появи се и в Онтарио, в миньорската кооперация, малко след като взех тези две страници. Подготвих му една малка изненада по пътя, но някакъв старец му помогна да се отърве. Дърк Пит явно знае за значението на рутения при задействането на процеса на изкуствената фотосинтеза.

— А може да преследва и тебе. — Гоайет се намръщи.

— За това ще се погрижа аз — махна с ръка Зак.

— Не е добре да се убиват правителствени чиновници. Но пък той не може нищо да направи от Щатите. Ще го проследя, за да съм сигурен, че си стои там. Теб искам да те изпратя в Арктика, за да проучиш Островите на Кралското географско дружество. Вземи охранителен екип, а аз ще изпратя някои от най-добрите си геолози. Намери начин да извадиш „Мидамерика“ от играта. Искам да откриеш рутения. Купи го на всяка цена. Целият запас.