Клайв Къслър - Арктическо течение

— Така е, добива се само малко количество нискокачествена руда от една мина в Боливия.

— Имаш ли някакви данни за евентуални залежи в Арктика?

Макс остана неподвижна за миг, после поклати глава.

— Не. Не откривам никакви сведения сред записаните молби за концесии, повечето от които са от 60-те години.

Пит погледна бележките си и съобщи:

— Аз разполагам със запис от 1917 година, че известно количество рутений, наричан черна коблуна, е добито шейсет и осем години преди това от инуити, живели на полуостров Аделаида. Това говори ли ти нещо, Макс?

— Съжалявам, сър. Не попадам на никакви минни документи, свързани с това. — В прозрачните очи на Макс се четеше обида.

— А на мене никога не ми казва сър — промърмори тихо Йегър.

Макс пренебрегна Йегър, тъй като се готвеше да поднесе на Пит допълнение към отговора си.

— Полуостров Аделаида е разположен на северното крайбрежие на Нунавут, на юг от остров Кинг Уилям. В наши дни се смята за ненаселен, а исторически в отделни сезони е бил обитаван от отделни групи мигриращи инуити.

— Макс, какво означава „черна коблуна“? — попита Йегър.

Макс се позабави, докато се свързваше с лингвистичната база данни на Станфордския университет. После обърна глава към Йегър и Пит. Изглеждаше объркана.

— Изразът е противоречив.

— По-подробно, ако обичаш — настоя Йегър.

— Коблуна е инуитският израз за бял човек. От тук идва и противоречието в значението — „черен бял човек“.

— Противоречиво е наистина — съгласи се Йегър. — Може би означава бял човек, облечен в черно, или обратното.

— Кой знае — замисли се Пит. — Става дума за откъсната част от Арктика. Не съм сигурен дали по онова време там изобщо е стъпвал бял или черен човек. Така ли е, Макс?

— Почти прав сте. Първоначалните проучвания и картографирането на канадската част на Арктика са резултат от търсенията на северозападен проход към Тихия океан, вдъхновени от англичаните. Голяма част от източните и западните райони на Канадска Арктика към средата на XIX век вече са картографирани. Средните райони, включително проливите около полуостров Аделаида, всъщност са едни от последните картографирани обекти.

Пит погледна бележките си от миньорската кооперация и каза:

— Според записките инуитите са открили рутения през или около 1849 година.

— Историческите документи сочат, че една експедиция под егидата на компанията „Хъдсън“ е проучвала част от северноамериканското крайбрежие в тази област между 1837 и 1839 година.

— Това е по-рано, отколкото ни интересува — подхвърли Йегър.

— Следващите известни стъпки в това отношение са направени от Джон Рей през 1851 г., когато е търсел оцелели от експедицията на Франклин. Говори се, че той е пътувал по югоизточното крайбрежие на остров Виктория, който все пак е на повече от 150 километра от полуостров Аделаида. Областта се посещава отново едва през 1859 година, този път от Франсис Макклинтък, като той отново посещава остров Кинг Уилям, на север от Аделаида, при поредното търсене на Франклин.

— Това пък е малко късно за нашите събития — прецени Йегър.

— Тук обаче става дума за Франклин. — Пит се мъчеше да си припомни подробностите. — Кога идва той в тия води и кога изчезва?

— Експедицията на Франклин отплава от Англия през 1845 година. Първата зима прекарват на остров Бийчи, после поемат на юг, докато не засядат в ледовете около остров Кинг Уилям. Експедицията изоставя корабите през пролетта на 1848 година, а целият екипаж след време измира на брега.

Пит почувства, че датите, почват да се объркват в главата му, така че благодари на Макс за информацията. Холографната жена кимна и се извърна, за да продължи изчисленията си по теста за софтуера.

— Щом хората на Франклин са изоставили корабите си през 1848 година в северната част на полуострова, някак си не се връзва да са влачили и минерали — отбеляза Йегър.

— Не е изключено инуитите да са сбъркали датите. — Пит вдигна рамене. — Другият момент, който можем да имаме предвид, е коментарът на Макс, че странстващите инуити са използвали полуостров Аделаида за междинна спирка. А не може да се твърди, че инуитите са открили минерала на острова само защото знаем, че понякога са лагерували там.

— Добре казано. Мислиш ли, че случаят има някаква връзка с експедицията на Франклин?

— Може би това е единствената ни реална връзка — отвърна Пит.

— Но нали чу какво каза Макс? Целият екипаж е загинал. Това слага кръст на всичките ни надежди да намерим отговора там.