Клайв Къслър - Арктическо течение

— Картофена крем супа. Много е вкусна.

Пърлмутър се приведе напред и зашепна:

— Мари е помощник главен готвач в „Ситронел“, най-добрия ресторант на Джорджтаун. Завършила е една от най-добрите кулинарни школи в Париж. И още нещо — баща й е бил главен готвач в „Максим“! Съгласи се да идва при мене три пъти седмично. Животът понякога е прекрасен — заяви с дълбокия си глас, а гънките тлъстина около брадичката се затресоха от смеха му.

После получиха препържени момици с ризото и праз, последвани от шоколадов мус. Пит побутна празната чиния от десерта и въздъхна доволно.

— Забележително, Джулиан, от началото до края. Ако някога историята на мореплаването ти омръзне, ще имаш страхотно бъдеще като ресторантьор — възкликна Лорън.

— Възможно е, но се опасявам, че се изисква много работа — отвърна Пърлмутър съвсем сериозно. — Освен това, както сигурно си разбрала от мъжа си, любовта на човека към морето никога не отслабва.

— Така е. Нямам представа какво бихте правили с живота си вие двамата, ако хората не бяха открили мореплаването.

— Светотатствена мисъл — прокънтя гласът на Пърлмутър. — Това ми напомня, Дърк, ти каза, че се обаждаш и за друго, освен за обед на стари приятели…

— Точно така, Джулиан. Тръгнал съм погледите на един рядък минерал, който се е появил в Арктика около 1849 година.

— Звучи любопитно. И защо те интересува?

Пит очерта значението на рутения и историята на инуитската руда от миньорската кооперация.

— Аделаида, казваш. Ако не ме лъже паметта, това е точно под остров Кинг Уилям, в самия център на Северозападния проход. — Пърлмутър се замисли и запоглажда гъстата си сива брада. — През 1849 година единствените изследователи в този район са от групата на Франклин.

— Кой Франклин? — намеси се Лорън.

— Сър Джон Франклин. Британски военноморски офицер и известен изследовател на Арктика. Като младеж се сражавал при Трафалгар на борда на „Белерофонт“, мисля. Макар вече да не е в първа младост, на петдесет и девет годишна възраст отплава с два здраво построени кораба в опит да открие легендарния Северозападен проход. Стига на косъм от осъществяване на целта си, но корабите му засядат в ледовете. Оцелелите моряци са принудени да ги изоставят и да се опитат да достигнат лагера на търговците на кожи на няколкостотин километра на юг. Франклин и всичките му сто трийсет и четирима души накрая загиват, което става и най-лошата трагедия в арктическите проучвания.

Пърлмутър се извини, отиде до една от читалните си и се върна с няколко стари книги и един грубо подвързан ръкопис. Започна да прелиства една книга, после зачете на глас:

— „Франклин отплава от Темза през май 1845 година с два кораба, «Еребус» и «Терор». За последен път ги виждат да навлизат в Бафиновия залив, към края на лятото. Имат запаси за три години и очакват да изкарат поне една година сред леда, преди да открият път към Тихия океан или да се завърнат в Англия с доказателство, че проход не съществува. Франклин и екипажът му обаче загиват в Арктика и никой не вижда отново корабите им“.

— Някой потърсил ли ги е, когато не са се появили след три години? — попита Лорън.

— Боже мой, и още как! Тревогата нараства още в края на 1847 година, когато няма никаква вест от експедицията, а спасителните операции започват следващата година. Буквално десетки спасителни кораби заминават да търсят Франклин, като започват търсенията си от двата края на Прохода. Съпругата на Франклин лейди Джейн Франклин е известна с многобройните си лично организирани и финансирани от нея експедиции за търсене на мъжа си. Любопитно, но чак през 1854-та, девет години след отпътуването им от Англия, останките на някои от членовете на екипажа са открити на остров Кинг Уилям и потвърждават най-лошите опасения.

— Открити ли са някакви бордови дневници или архиви? — попита Пит.

— Само един. Една смразяваща кръвта бележка, поставена в каменна пирамида на острова и открита през 1859 година. — Пърлмутър откри фотокопието от бележката в една от книгите и го плъзна по масата към Лорън и Пит.

— Тук се споменава, че Франклин е умрял през 1847 година, но не е обяснено защо — отбеляза Лорън.

— Бележката поражда повече въпроси, отколкото отговори. Те са били само на крачка от прекосяване на най-опасната част от Прохода, но лятото се оказало изключително кратко и корабите навярно са били сковани от леда.

Пит откри в книгата карта, на която бе показано мястото, където е загинал Франклин. Пунктът, където се смяташе, че са били изоставени корабите, беше на по-малко от сто и петдесет километра от полуостров Аделаида.