Клайв Къслър - Арктическо течение

— Както знаеш, част от правата за разработка и производство там се държат от „Мидамерика Майнинг Къмпани“. Моето министерство е поискало лицензът им да се анулира, когато му дойде времето. Ако не изработят производствения си минимум през следващите три месеца, спокойно можем да обявим лиценза им за невалиден. А ако политическата криза със САЩ се засили, нещата може и да се ускорят.

— Мисля, че най-вероятно ще е те да не изпълнят производствения си минимум за лятото — лукаво вметна Гоайет.

— Анулирането може да се ускори, ако го подпише премиерът. Държиш ли да опиташ този начин?

— Премиерът Барет няма да ни затрудни — засмя се Гоайет. — Той е нещо като, как да го кажа, негласен помощник в начинанието.

— Все пак той публично оповести, че въвежда политика на протекционизъм за необитаемите арктически райони — напомни му Джеймсън.

— Той ще подпише всичко, което поискам от него. Какво става със заявлението ми за другия лиценз?

— Хората ми откриха, че само малка част от пролива Мелвил е с издаден лиценз. Изглежда, си успял да обезсърчиш почти всички останали кандидати.

— Да, и то защото до повечето обекти там изобщо няма достъп. С глобалното затопляне и моя флот от ледоразбивачи и шлепове ще успея да разработя тези места, преди останалите да се стигнали до прага им. С твоя помощ, разбира се — добави язвително.

— Ще мога да ти помогна с лиценза за арктическите морски разработки, но част от земните участъци трябва да получат и одобрението на индианците и на отдела за местните жители.

— Министър-председателят ли назначава шефа на отдела?

— Мисля, че да.

Гоайет отново се изсмя.

— Тогава няма да имаме проблем. След колко време ще получа достъп до морските обекти?

— Виж, териториите за оглед и оценка са доста обширни… — поколеба се Джеймсън.

— Не се тревожи. Един тлъст паричен превод скоро ще се отправи към тебе, ще го последва и още един, когато излязат лицензите. Никога не забравям да се отплатя на хората, които подпомагат бизнеса ми.

— Добре. Ще се опитам да оформя документите до няколко седмици.

— Чудесно, момчето ми. Знаеш къде да ме намериш. — И Гоайет затвори.

В кабинета си в Отава Джеймсън също затвори. Седналият срещу него комисар от Кралската канадска конна полиция спря касетофона и махна вторите слушалки, по които слушаше.

— Господи, той уличи и министър-председателя — измърмори комисарят и поклати глава.

— Дълбоките джобове лесно се корумпират — отвърна Джеймсън. — Утре ли да ви изпратя съгласието си за имунитета ми?

— Да. — Комисарят явно беше потресен. — Вие ще свидетелствате и срещу вас няма да се повдигат обвинения. Ще очакваме, естествено, и веднага да подадете оставка. За съжаление кариерата ви на държавен служител е приключена.

— Готов съм да приема тази участ — намръщено се съгласи Джеймсън. — Така е по-добре, отколкото да продължа да съм жалък слуга на тази алчна свиня!

— А как ще се чувствате, ако повлечете със себе си и министър-председателя?

— Щом се намира в джоба на Гоайет, премиерът Барет напълно го заслужава.

Комисарят се надигна от стола и прибра портативния касетофон и бележника в чантата си.

— Не се разстройвайте чак толкова, господин комисар — подхвърли Джеймсън, като погледна разтревоженото му лице. — След като истината за Гоайет излезе наяве, ще ви обявят за национален герой. Всъщност като поборник за реда и справедливостта ще бъдете подходящ кандидат за заместник на премиера.

— Нямам чак такива амбиции. Просто се ужасявам от хаоса, който един милиардер може да предизвика в съдебната ни система.

И тръгна към вратата, а Джеймсън подхвърли зад гърба му:

— Правдата ще възтържествува.

Комисарят не отговори. Знаеше, че невинаги е така.

Един плаващ кран вдигна остатъците от корабчето на Тревър на кея, където щяха да останат за проверка от полицията и оценка от страна на застрахователя. След като даде показания, Тревър се качи на корабчето на НАМПД и Дърк го попита какво са казали полицаите.

— Шефът им не иска да приеме, че е имало саботаж, докато не е дал мнението си и специалистът по палежите — изсумтя Тревър.

— Но лодките не се взривяват самички — възрази Дърк.

— Попита ме дали подозирам някого и аз му казах — не.

— Значи не мислиш, че ще ни помогнат? — намеси се Съмър.

— Засега не. Просто няма достатъчно доказателства, за да обвинят някого.

— Но на нас ни е ясно, че зад това стоят хората от завода за пречистване.