Клайв Къслър - Арктическо течение

— Тогава се налага да открием защо се пази такава тайна — каза Тревър сериозно. — Знам, че нямате много време, но ще ми направите ли услугата да претърсите остров Гил, преди да си тръгнете?

— Корабчето ни е натоварено, така че сме повече от готови — отвърна Дърк. — Казваш и тръгваме.

Докато плуваха по канала Дъглас, всеки се чудеше посвоему в каква ли опасност са попаднали. Когато подминаха завода, Дърк забеляза, че танкерът е напуснал покрития док. Усили оборотите докрай, защото бързаше да стигне до мястото и да види какво се крие под водите около остров Гил.

Бяха вече доста близо, когато Съмър се изправи и посочи през люка. Черният танкер изникна пред тях след поредния завой — движеше се бавно по течението.

— Вижте го как ниско гази — възкликна Дърк.

И наистина, танкерът бе потопен почти до ватерлинията.

— Права беше, Съмър — призна Тревър. — Той наистина отнася втечнен въглероден двуокис от завода. А това е напълно безсмислено.

Бързо задминаха танкера и излязоха в открити води. Дърк се насочи към южната част на пролива и спря корабчето, когато се изравни с края на остров Гил. Отиде до кърмата и спусна сонара, докато Съмър подаваше програма за търсене в навигационното устройство. След няколко минути тръгнаха отново, като дърпаха сонара.

Образите, предадени от устройството, разкриха скалисто дъно, което се спускаше от дванайсет-тринайсет метра при брега до над шейсет към средата на пролива. Дърк непрекъснато контролираше кабела на сонара в зависимост от променящата се дълбочина.

През първия час не откриха нищо интересно — просто еднообразно морско дъно, покрито с камъни и тук-там по някой потънал дънер. На Тревър бързо му омръзна да гледа еднообразните картини от сонара и насочи вниманието си към танкера, който най-накрая бе поел нормално по пролива и се движеше на север от тях със скоростта на охлюв. Накрая зави покрай северната част на остров Гил и изчезна.

— Много бих искал да науча къде отива — въздъхна Тревър.

— Когато се върнем в Сиатъл, ще проверя дали агенцията ни не може да установи това — обеща Съмър.

— Много ще ми е неприятно, ако се окаже, че изхвърля въглеродния двуокис в морето.

— Това е много малко вероятно — каза тя. — Прекалено ще е опасно за екипажа, ако вятърът промени посоката си.

— Права си. И все пак нещо не се връзва.

Прекъсна ги гласът на Дърк от кабината:

— Излезе нещо!

Съмър и Тревър бързо отидоха при него и погледнаха екрана на сонара. На монитора се виждаше тънка линия, която вървеше по морското дъно.

— Може да е тръба — допусна Дърк. — Определено изглежда дело на човешка ръка. Сигурно ще се види по-ясно при следващия план на сонара.

Наложи се да изчакат десет минути, да завият покрай острова и да се върнат в пролива, преди отново да видят линията. Точно под тях тя правеше чупка и отиваше на северозапад.

— Изглежда твърде дебела за електрически кабел — прецени Съмър, загледана в монитора.

— А и островът не е интересен с нищо — подхвърли Тревър. — Ако се изключат няколкото хижи за лов и риболов, остров Гил е необитаем.

— Трябва все пак да води донякъде — отсече Дърк. — И трябва да видим докъде.

Продължиха да следят изображението, но това, вместо да разреши подводната загадка, само я задълбочаваше. Скоро се появи и втора линия. После трета, като всички се събираха и водеха на север. Като плуваха упорито след тях, стигнаха до точката, където линиите се съединяваха. Сонарът показа още четири линии, които се свързваха с останалите и образуваха на дъното гигантска седемпръста ръка. „Пръстите“ бяха дълги по петдесетина метра и изведнъж свършваха. Само една по-дебела линия водеше на север успоредно на крайбрежието. Сонарът успя да я проследи на известно разстояние, но после тя изведнъж изчезна в крайбрежния нанос.

Когато уредът престана да им върши работа, Дърк спря мотора и с помощта на Тревър го издърпа.

— Вече е почти седем — каза Съмър. — До един час трябва да поемем обратно, ако не искаме да се промъкваме през канала в тъмното.

— Имаме предостатъчно време за едно бързо гмуркане — възрази Дърк. — Това може да ни е единствената възможност.

Никой не оспори мнението му. Дърк навлече подводния костюм, а Съмър нагласи корабчето над мястото, където седемте линии се съединяваха.

— Дълбочината е почти трийсет метра — каза тя. — Радарът отчита голям кораб, който се движи към нас, в момента на двайсет и пет километра на север. — Обърна се към Тревър. — Ти не каза ли, че в делник тук няма туристически кораби?