Клайв Къслър - Арктическо течение

— Ето, това е Мичъл Гоайет, когото познавам и обичам — усмихна се Зак. — Не обсъдихме моя дял обаче.

— Всичко засега е само мечта. Мисля, че десет процента от печалбата е повече от щедро предложение.

— А аз си мислех за нещо като петдесет процента.

— Това е абсурд. Аз поемам всички разходи. Петнайсет процента.

— Нека бъдат двайсет.

Гоайет стисна зъби.

— Махай се от тук!

Въпреки увещанията на Лорън да остане в леглото и да си почине, на следващата сутрин Пит се надигна рано и се облече за работа. Тялото го болеше повече, отколкото предишния ден, и се наложи да се движи бавно, докато ставите му се отпуснат. Мина му през ум да изпие една текила с портокалов сок, за да притъпи болката, но се отказа. Болките започваха да изчезват по-бавно с годините, помисли си и наруга влиянието на времето върху тялото си.

В банята Лорън почисти раната на главата му и сложи нова превръзка.

— Косата ти поне я покрива — успокои го и погали старите белези по гърдите и гърба му. Множеството сблъсъци със смъртта в миналото бяха оставили по него доста физически, както и някои психически следи.

— Ударът поне не беше силен — каза той.

— Дано ти дойде акълът от него — отвърна тя и го прегърна. Пит й бе разказал за събитията в Онтарио, но не беше обяснил, че свлачището не е случайно. Тя го целуна леко по превръзката и му напомни, че й е обещал да я заведе на ресторант.

— Ще те взема по обед — обеща й той.

В осем беше в кабинета си и остана на няколко кратки заседания. После позвъни на Дан Мартин, който се зарадва, че му се обажда.

— Дърк, предположението ти от вчера се оказа добро. Имаше право. Службата по почистване в университета „Джордж Вашингтон“ работи и нощем. Прегледахме видеозаписите от лабораторията и открихме добра снимка на твоя чистач. Отговаря напълно на описанието ти.

Докато седеше в летищния терминал на Елиът Лейк, Пит бе успял да свърже човека с кафявия костюм с чистача, с когото се беше разминал секунди преди експлозията в лабораторията.

— Разбрахте ли кой е?

— След като установихме, че не е от поддръжката и чистачите, пуснахме снимката му в архива за установяване на самоличността. Там съвпаденията никога не са стопроцентови, нали знаеш, но имаме списък от заподозрени, един, от които е твърде близък. От нашата страна на границата се води като Робърт Форд от Бъфало, щата Ню Йорк. Вече установихме, че посоченият от него адрес е фалшив, както и името.

Пит повтори в ума си името — Робърт Форд, — после си помисли за другото измислено име, Джон Бут, използвано в Блайнд Ривър. Имаше прекалено много съвпадения. Джон Уилкс Бут беше човекът, застрелял Линкълн, а Робърт Форд беше убиецът на Джеси Джеймс.

— Май е фен на историческите убийци — каза той.

— Може би това му е професията. Съпоставихме записките си с канадските власти и според тях там той е отбелязан като Клей Зак.

— Смятат ли да го задържат?

— Биха го направили, ако знаеха къде е. Заподозрян е от двайсет години за убийство в една канадска никелова мина. Оттогава никой не знае местонахождението му.

— Никелова мина? Това може би е свързано със сегашната употреба на динамит.

— Ще стигнем и до това. Канадците може и да не го открият, но стъпи ли отново на наша територия, има голяма вероятност да го заловим.

— Хубави новини, Дан. Постигнали сте много за кратко време.

— Хубавото беше, че ти си го спомни. Още едно нещо би могло да те заинтересува. Асистентът на Лиза Лейн — Боб Хамилтън. Успяхме да получим разрешение да проверим банковата му сметка. Току-що е получил петдесет хиляди долара от някаква офшорна компания.

— Подозирах, че нещо с него не е наред.

— Ще поровим още малко и в края на седмицата ще го приберем за разпит. Ще видим дали по някакъв начин е свързан, но нещата за момента изглеждат обещаващи.

— Радвам се, че разследването е потръгнало. Благодаря ти за труда.

— Аз ти благодаря, Дърк. Много ни помогна.

Пит се зачуди докъде ли са стигнали нещата в собствената му агенция и слезе до компютърния център на десетия етаж. Откри Йегър на командния пулт да разговаря отново с Макс. На големия екран бе показана карта на земното кълбо с десетки светещи точици из океаните. Всяка светлинка показваше мястото на шамандура, предаваща данни за морето и времето по сателита до главната квартира.

— Да не би системата от шамандури да ти създава някакви проблеми? — попита Пит, докато се настаняваше до Йегър.