Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Той пише, че Описът се пази от Сали — измърмори Джули. — А Сали е куклата. Искаш да кажеш, че…

Съмър внимателно свали пепитената престилка и роклята от американ. На гърба на куклата имаше шев, който задържаше пълнежа. Беше доста груб и въобще не приличаше на останалите, направени от умела ръка.

— Не прилича да е направен от професионалист.

Джули бръкна във втория кашон и измъкна потъмнял сребърен нож.

— Искаш ли ти да направиш операцията? — попита нервно, докато подаваше ножа на Съмър.

Тя сложи куклата по корем и започна внимателно да разпаря шева. Тъпият нож трудно се справяше със здравия дебел конец, но най-накрая успя да среже първите няколко бода. Съмър остави ножа и се опита с ръце да разшири отвора на гърба на куклата. Вътре бяха натъпкани валма памук.

— Извинявай, Сали — каза тя, докато ги вадеше, сякаш куклата беше живо същество. Джули надничаше неспокойно над рамото й, но увеси нос, като видя, че в торса на играчката няма нищо друго, освен памук. Затвори очи и поклати глава, когато Съмър измъкна поредното валмо.

— Беше доста налудничава идея всъщност — измърмори Джули.

Обаче Съмър още не беше свършила. Надникна в отвора, после зашари вътре с пръсти.

— Чакай малко, мисля, че тук май има нещо.

Джули се ококори, докато гледаше как показалецът и средният пръст на Съмър потъват в единия крак на куклата и май напипват нещо. Съмър започна с внимателни движения насам-натам да го измъква. Оказа се няколкосантиметрова тръбичка, увита в ленена кърпа. Американката я сложи внимателно на лавицата и предпазливо я отвори. Вътре имаше навит пергамент. Съмър наклони тръбичката, внимателно извади пергамента, после много предпазливо започна да го разгъва. И двете бяха затаили дъх.

Оказа се, че пергаментът служи като калъф на по-малък свитък — един-едничък лист папирус с цвят на палма. В средата му се виждаше колонка знаци.

— Написано е на някакъв древен език — каза Съмър.

Джули се загледа в буквите.

— Приличат на гръцки, но никога не съм виждала нещо подобно.

— Най-вероятно става дума за коптски гръцки — избоботи мъжки глас зад гърбовете им.

Двете подскочиха, обърнаха глави към вратата и видяха на прага Ридли Банистър. Беше с дебело подплатено мотористко яке и кожени панталони, пред почитани от рокерите. Обаче вниманието им не беше привлечено от странните му одеяния, а от късоцевния револвер в ръката му, насочен право в тях.

— Ти ме нападна в хотелската стая — възкликна Джули.

— Нападение е малко пресилено описание — отговори небрежно Банистър. — Предпочитам да мисля, че просто разменихме информация за резултатите от проучването.

— Всъщност имаш предвид кражба — намеси се Съмър.

Банистър я погледна обидено.

— Нищо подобно. Просто заем. Ще откриете, че дневникът на Кичънър е намерил нов дом в архива при останалите документи на лорда на горния етаж.

— О, значи си разкаял се грешник — подхвърли Съмър саркастично.

Банистър се направи, че не я чува.

— Трябва да призная, че съм силно впечатлен от способностите ви — каза той, докато оглеждаше Джули. — Откриването на подвързания като книга дневник беше прекрасно постижение, макар че записите на графа не са кой знае колко впечатляващи. Обаче след това откривате Сали — а това си е наистина върховен успех.

— Да, защото не сме толкова небрежни като теб — ухапа го Съмър.

— Признавам, че времето ми да претърся собствеността на Емили Кичънър беше ограничено. Както и да е, свършихте добра работа. Преди десет години аз също търсих, но без особен успех. — Вдигна револвера и го размаха. — Момичета, ще бъдете ли така добри да отидете в дъното на помещението? Аз трябва да тръгвам и ще взема Описа.

— На заем? — попита Джули.

— Този път за съжаление не — отговори Банистър с вълча усмивка.

Джули погледна листа, после бавно отстъпи назад.

— Поне ни кажи защо е толкова важен този Опис.

— Докато не бъде потвърдено, че не е фалшификат, никой не може да каже — отговори Банистър и бавно пристъпи напред, за да вземе по-големия пергамент със скрития в него по-малък свитък. — Това е просто един стар документ, за който някои смятат, че би могъл да разтърси основите на теологията. — Взе свитъка с лявата си ръка и внимателно го пъхна във вътрешния си джоб.

— Заради това ли са убили Кичънър? — попита Джули.

— Предполагам. Но това трябва да изясните с Англиканската църква. Беше ми приятно да си поговорим, мили дами — подхвърли той и започна да отстъпва назад, — но трябва да бързам, защото път ме чака.