Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Разбирам. Ако обаче случаят е такъв, за какво е целият този среднощен маскарад?

— Защото действаме в турски териториални води без разрешение. Нужно е да осигурим безопасността си.

— Добре, лейтенант, свалете оръжията и ми разкажете за какво е тази суматоха.

Командосът малко неохотно преметна автомата през рамо и даде знак на колегата си да направи същото.

— Наредено ни е да спасим екипажа на израелския танкер „Даян“. Според докладите вие познавате пристанището, където е задържан танкерът.

— Да, заливчето на север от Дарданелите. Още ли е там?

— Разузнавателните доклади от последните десет часа потвърждават местоположението.

— Защо не използвате дипломатически канали, за да освободите хората си?

— Вашето правителство ни предостави информация, че може да има връзка между отвличането и скорошното нападение срещу Купола на скалата в Ерусалим. Докладът за наличието на контейнер с експлозиви в пристанището накара нашите специалисти да заподозрат подготовката на друго нападение.

Пит кимна, защото осъзна, че преследването на Челик по официалните канали може да доведе до опасно забавяне. Очевидно беше, че турчинът е замислил нещо недобро, а Пит имаше голямо желание да го извади завинаги от играта.

— Добре, лейтенант, с удоволствие ще ви помогна. — След това се обърна към помощник-капитана. — Роджърс, съобщи на капитана, че съм напуснал кораба. Лейтенант, между другото, как се качихте на борда?

— Разполагаме с малка гумена лодка, вързана е за десния борд. Отплаването ни ще бъде улеснено, ако корабът намали малко.

Роджърс изпълни молбата му, след това се изправи на крилата на мостика, за да наблюдава как Пит и няколко черни сенки се прехвърлиха през релинга и безшумно изчезнаха в нощта. Няколко минути по-късно кормчията го извика при екрана на радара.

— Ето, изчезна — каза и посочи с ръка.

Роджърс погледна синия празен екран и кимна. Някъде там в открито море Пит беше изчезнал от повърхността заедно с тайнствения плавателен съд. Той силно се надяваше, че изчезването му ще е само временно.

„Текума“ отново се потопи в непрогледните дълбини. Беше подводница от клас „Делфин“, произведена в корабостроителницата „Ховалдсверке Дойче Верфт“ в Кил, Германия, и една от малкото, с които разполагаше израелският флот. Задвижваше се от дизели и макар и малка, беше оборудвана с най-модерна електроника и оръжия, което я превръщаше в страшно подводно оръжие.

Гумената лодка още не се беше опряла в корпуса, когато неколцина моряци издърпаха Пит и командосите на палубата и им помогнаха да влязат през люка, а други се заеха да прибират лодката в специално водонепроницаемо отделение. Пит едва беше успял да се настани на една пейка в тясната каюткомпания, когато из подводницата се разнесе командата за потапяне.

Ласло донесе кафе и се настани срещу Пит. След това бръкна в едно от чекмеджетата на масата и извади сателитна снимка на пристанището, която приличаше досущ на изпратената от Йегер.

— Ще влезем с два малки екипа — започна да обяснява израелецът. — Единият ще се заеме с претърсването на танкера, а другият — с бреговите съоръжения. Можете ли да ми кажете нещо повече за сградите?

— В случай, че дойда с вас — отговори Пит.

— Нямам подобни заповеди.

— Лейтенанте, виж какво. — Пит го изгледа хладно. — Не дойдох, за да се повозя на подводница. Хората на Челик убиха двама от моите учени и отвлякоха трети. Сестра му отвлече жена ми под заплахата на оръжие. На пристанището има достатъчно взривно вещество да започнеш Трета световна война. Разбирам, че искате да приберете екипажа на „Даян“, но тук залогът може да излезе много по-голям.

Ласло се замисли. Пит не се оказа типът човек, който очакваш да намериш на борда на изследователски кораб. Съвсем не беше тесногръд учен, а истински човек на действието.

— Добре — отговори той тихо.

Пит взе снимката и подробно обясни разположението на двата склада и тухлената административна сграда.

— Можете ли да ми кажете нещо за охраната? — попита лейтенантът.

— На първо място, това е действащо пристанище, но се сблъскахме и с група въоръжени лица. Предполагам, че повечето бяха членове на личната охрана на Челик, но сигурно имаше и няколко, които охраняваха самото място. Бих се подготвил за малка, но тежковъоръжена група пазачи. Лейтенант, твоите хора обучавани ли са във взривяване?

Командосът се усмихна.