Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Ние сме от Шайетет 13. Саботажите са част от работата ни.

Пит беше чувал за израелската специална част, която наподобяваше по обучението и задачите си американските „тюлени“. Спомни си, че ги наричат „батманите“ заради формата на отличителния знак, който носеха на униформите си.

— Хора от моето правителство са силно загрижени за контейнер с пластичното взривно вещество октоген, който се намира в единия от складовете — обясни Пит и посочи мястото на снимката.

— Целта на нашата мисия е единствено спасяването на екипажа, но унищожаването на тези експлозиви е от взаимен интерес — отвърна Ласло. — Ако октогенът е още там, ще се погрижим за него.

Нисък мъж с офицерска униформа се наведе да мине през херметичната врата, която водеше в офицерската каюткомпания, кимна на Пит и каза:

— Ласло, след четирийсет минути ще бъдем в оперативната зона.

— Благодаря, капитане. Това е Дърк Пит от американския изследователски кораб.

— Добре дошли на борда, господин Пит — отговори капитанът безразлично и отново се обърна към Ласло. — Ще разполагате с около два часа мрак, за да изпълните мисията си. Предупреждавам те: когато се съмне, не искам да съм на повърхността.

— Капитане, нека ти обещая нещо — отговори командосът с хладно високомерие. — Ако не се върнем след деветдесет минути, можеш да отплаваш и без нас.

Ласло грешеше за продължителността на мисията, но не по начина, които очакваше.

„Текума“ изплава на повърхността на две мили северно от заливчето и за втори път тази нощ свали на вода групата командоси. Облечен в черна бойна униформа без отличителни знаци, Пит се присъедини към спасителния екип от осем души, който се настани в двете гумени лодки и бързо потегли към брега.

Спряха пред входа на пристанището и кормчиите изгасиха извънбордовите двигатели и превключиха задвижването на захранвани от акумулатори почти безшумни електромотори.

Щом се плъзнаха в пристанището, Пит се огледа разочаровано и установи очевидното:

— Няма го.

Израелецът изруга. Нямаше го не само танкера, но и целият кей беше пуст. Сградите на брега бяха тъмни и изглеждаха необитаеми.

— Екип „Алфа“, промяна в плана. Слизане на сушата с цел проверка източния склад.

Имаше слаба вероятност екипажът на танкера да е затворен на брега, но лейтенантът знаеше, че това са напразни надежди. Отдавна беше разбрал, че успехът на всяка тайна операция зависи единствено от качеството на разузнаването. Днес то сякаш се беше провалило.

Двете лодки едновременно забиха носове в брега на няколко метра от кея и облечените в черно подобни на привидения войници слязоха безшумно на сушата. Пит изостана зад екипа на Ласло.

Командосите се приближиха до тухлената къща и яростно се втурнаха вътре. От звуците, които се носеха отвътре, Пит можеше да каже, че сградата е изоставена, както впрочем и останалите пристанищни съоръжения. Той тръгна към склада и чу тихите стъпки на Ласло, който го настигна.

— Още не сме проверили тази сграда — каза израелецът с укор.

— И тя е празна като другите — каза Пит, отвори вратата и пристъпи вътре.

Ласло светна лампите и се увери, че Пит е прав. Металната приличаща на пещера постройка беше празна, ако се изключеше контейнерът в дъното.

— Вашите експлозиви? — попита командосът.

— Да се надяваме, че още са вътре — отвърна Пит.

Отидоха до контейнера и Пит махна резето, дръпна вратата и изведнъж се озова срещу някакъв човек, който замахваше с дъска срещу него. Успя да отскочи, после се извъртя, за да нанесе удар на свой ред. Но докато го правеше, кракът на Ласло изскочи сякаш от нищото и се заби в корема на нападателя. Той зяпна за въздух и полетя обратно в контейнера.

— Кой си ти? — изръмжа лейтенантът и насочи автомата си към него.

— Леви Грийн. Моряк съм на „Даян“. Моля, не ме убивайте.

— Не се страхувай — отвърна Ласло. — Ние дойдохме да ви спасим.

— Извинявай… — каза мъжът на Пит. — Помислих те за някой от докерите.

— Какво правиш в контейнера? — попита американецът.

— Принудиха ни да натоварим съдържанието му, сандъчетата с експлозиви, на „Даян“. Скрих се тук с надеждата да избягам и да вдигна тревога, но те пуснаха резето и се озовах в капан.

— Къде са останалите от екипажа? — попита лейтенантът.

— Не знам. Сигурно са ги върнали на кораба.

— Танкера го няма.

— Те го преустроиха — каза Грийн, очите му бяха ококорени от страх. — Срязаха палубата, отвориха предните трюмове и ги напълниха с изкуствен тор. Накараха ни да подредим сандъчетата с взривно вещество между тях.