Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Какъв изкуствен тор? — попита Пит.

— Много сандъци с двайсеткилограмови чували. Амониева селитра.

— Амониева селитра?

— Да.

Пит се обърна към Ласло.

— Изкуствените торове и особено амониевият нитрат са евтини, но резултатни взривни вещества — обясни той, спомнил си разрушителния ефект на пълния с амониев нитрат микробус, взривен от някакъв откачалник пред федералната сграда в Оклахома през 1995.

— Знам — каза Ласло и се обърна към Грийн. — Откога си в контейнера?

Той си погледна часовника.

— Малко повече от осем часа.

— Което означава, че имат стотина мили преднина — пресметна Пит набързо.

Ласло подаде ръка на Грийн, за да се изправи.

— Ти идваш с нас. Да побързаме.

Капитанът на „Текума“ с облекчение видя батманите да се връщат след по-малко от час. Чувствата му обаче се промениха, когато Ласло докладва за изчезването на „Даян“. Набързо прегледаха записите от радара на подводницата и влязоха в идентификационния сигнал на танкера, но не можаха да установят местоположението му.

— Ще подам сигнал за тревога във флотското командване — каза капитанът. — Може да се намират близо до Хайфа или Тел Авив.

— Мисля, че предположението ви е грешно — каза Пит. — Ако историята се повтаря, ще взривят кораба до някое важно за мюсюлманите място, за да изглежда така, сякаш Израел е извършил нападението.

— Ако искат да нападнат голямо населено място, Атина е най-близо — отбеляза Ласло.

— Не, Истанбул е малко по-близо, а освен това е мюсюлмански град.

— Но те не биха нападнали своя собствен народ — възрази капитанът насмешливо.

— Поне досега Челик многократно показа, че е достатъчно безскрупулен — не се съгласи Пит. — Ако вече е взривил джамия в своята родина, а и из региона, няма причина да се съмняваме, че е готов да убие хиляди свои сънародници.

— Толкова ли е опасен този танкер? — попита капитанът.

— През 1917 година един френски военен кораб, натоварен с муниции, се запалва и взривява пристанището на Халифакс. При експлозията загиват повече от две хиляди жители. А „Даян“ превозва вероятно много по-голяма взривна сила от онзи френски кораб. Ако се е насочил към Истанбул, ще влезе в градски център, населяван от повече от дванайсет милиона души. — Посочи морския подход към Истанбул и добави: — При скорост дванайсет възела сигурно се намира на два или три часа път от града.

— Твърде е далече от нашия обсег, за да го настигнем — отбеляза капитанът. — Но така или иначе не бих минал през Дарданелите. Мисля, че най-умното, което можем да направим, е да вдигнем по тревога гръцките и турските власти, а ние да се изнесем от техните териториални води. Междувременно разузнавателните сателити ще установят точното местоположение на „Даян“.

— А екипажът? — попита Ласло.

— Лейтенант, съжалявам, но не можем да направим нищо — въздъхна капитанът.

— Три часа — измърмори Пит, докато изучаваше маршрута до Истанбул. — Капитане, ако искам да успея да го настигна, трябва веднага да се върна на моя кораб.

— Да го настигнеш? — удиви се Ласло. — Как? Не видях да имате хеликоптер на борда.

— Не е хеликоптер — отговори решително Пит, — но е бърз почти като куршум. И точно така се казва.

„Куршум“ пореше водата като високоскоростен хидроплан.

— Ал, сбърка си за максималната скорост — отбеляза Пит, наложи се почти да изкрещи, за да надвика воя на двата дизела.

Джордино изви глава към навигационния екран. Отметката на индикатора за скоростта стоеше на четирийсет и три възела.

— Винаги е по-добре да посмалиш, отколкото да преувеличиш — изкрещя той в отговор и се ухили.

На лейтенант Ласло на седалката за пътник зад тях не му беше до веселие — якият командос се чувстваше в „Куршум“ като в центрофуга, въпреки че бе закопчал коланите, за да не падне от седалката.

Понесоха се с рев през оживените Дарданели — Пит трябваше да приложи целия си опит и умения да държи „Куршум“ по курса, докато се промъкваше между танкерите и товарните кораби, които плаваха в двете посоки. Мощните ксенонови прожектори му осигуряваха добра видимост напред, а Джордино помагаше в откриването на по-малки плавателни съдове или отпадъци по курса им.

Не това беше начинът, по който Пит би искал да плава през този исторически пролив. Заради любовта си към историята той знаеше, че Ксеркс и Александър Македонски са успели да прехвърлят армиите си в противоположни посоки през пролива, известен тогава като Хелеспонт. На югозападния бряг недалече от Чанаккале се бе издигала Троя — обектът на Троянската война. Още на север се намираха бреговете, където се беше провалил десантът на Съюзниците в Галиполи по време на Първата световна война. Пит виждаше историческите брегове и голите върхове размазани от скоростта, а очите му се стрелкаха към тях, към навигационния екран и черните вълни, които бързо изчезваха под вирнатия нос на подводницата.