Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Да, каза се на съвещанието при президента.

— Челик сигурно действа в интерес на мюфтията Батал. За мен е напълно ясно, че нападенията срещу джамиите с произведени в САЩ експлозиви са опит да са разпали фундаменталистко възмущение в Близкия изток и най-вече в самата Турция. Тяхната цел сигурно е да спечелят общественото мнение и да докарат Батал на власт.

— Да, това е логичен мотив. Затова този отвлечен израелски танкер предизвиква тревога.

— Свързахте ли се с турското правителство?

— Не — отвърна вицепрезидентът. — Шефът се тревожи, че всяко действие от наша страна може да бъде изтълкувано като бъркане в изборните резултати. А и честно казано, не знаем колко дълбоко стигат пипалата на Батал в правителствения апарат. Залозите са прекалено високи и разликата твърде малка, за да рискуваме някакъв изблик на възмущение да обърне нещата и той да спечели изборите.

— Обаче нашите анализи показват, че мюфтията има шанс да спечели така или иначе.

— Президентът разбира това, но е наредил да няма никаква американска намеса, докато не минат изборите.

— Има тайни канали, които бихме могли да използваме — подсказа О’Куин.

— Прекалено е рисковано.

Сандекър извади пурата от устата си и огледа сдъвкания край.

— Да, О’Куин. Мандатът е на президента, а не мой.

— Но ние не можем просто да се правим, че не знаем нищо.

— Точно затова те извиках. Предполагам, имаш връзки в Мосад?

— Разбира се — кимна агентът.

Сандекър впи яркосините си очи в него.

— Значи предлагам да се обадиш на твоя човек и да му кажеш къде се намира отвлеченият им танкер.

Руди Гън свърши с ремонта на повреденото електрозахранване на ДУС-а на смрачаване, точно преди „Егейски изследовател“ да стигне при разположената на югоизток от Чанаккале координатна мрежа, която искаха да проучат. Спуснаха сонара с дистанционно управление във водата и екипажът се зае с денонощната си работа по проучване на участъка. В полунощ, когато втората смята се яви за дежурство, на мостика бяха останали само помощник-капитанът и кормчията.

Корабът плаваше бавно на север. Изведнъж кормчията се вторачи удивено в екрана на радара.

— Сър, откъм левия ни борд внезапно се появи някакъв плавателен съд, на по-малко от четвърт миля — възкликна той развълнувано. — Кълна се, преди минута го нямаше.

Вторият офицер хвърли поглед на екрана и видя една малка жълта амеба да се слива с центъра, който представляваше самият „Егейски изследовател“.

— Откъде се взе, по дяволите? — избъбри той. — Двайсет градуса надясно — нареди бързо, защото се страхуваше, че наближаващият съд може да ги блъсне под прав ъгъл.

Кормчията завъртя щурвала, а помощник-капитанът се приближи до стъклата на мостика и погледна навън.

Луната и звездите бяха скрити от ниска облачност и морето беше обгърнато от тъмнина. Той очакваше да види светлините на непознатия кораб съвсем близо, но с изненада установи, че навън цари само мрак.

— Този тъпак дори не е включил светлините си — отбеляза той, докато оглеждаше морето, за да зърне поне някаква сянка. — Ще се опитам да се свържа с тях по радиото.

— Не бих ви съветвал — каза отсечено нечий глас.

Помощник-капитанът стреснато се обърна и видя двама мъже с черни камуфлажни униформи и автомати. По-високият, със слабо лице и квадратна брадичка, насочи автомата си към гърдите му и нареди:

— Заповядай на кормчията да поеме по курса си. Няма опасност за вашия кораб.

Помощник-капитанът неохотно кимна на кормчията.

— Върни се на стария курс. — След това се обърна към командоса. — Какво правите на нашия кораб?

— Търся човек на име Пит. Доведете го на мостика.

— Няма такъв човек на борда — излъга офицерът.

Командосът пристъпи към него и каза съвсем спокойно:

— Тогава ще изведа хората си и ще потопя кораба ви.

Помощник-капитанът се запита дали това не е само заплаха. Обаче, когато надникна в коравите очи на командоса, стигна до извода, че тази възможност е напълно реална, така че пое щурвала и прати кормчията да доведе Пит. Вторият нападател веднага пое след него.

След няколко минути Пит дойде на мостика. Очите му святкаха гневно.

— Господин Пит? Аз съм лейтенант Ласло, от израелските тюлени.

— Лейтенант, ще ме извините, че не ви посрещам с добре дошли на борда — отговори сухо Дърк-старши.

— Извинете ни за нахлуването, но се нуждаем от вашата помощ за провеждането на една много деликатна операция. Получих уверения, че най-висшите ешелони на вашето правителство са одобрили вашето сътрудничество.