Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— А, да, донесох резервните части — каза Съмър и подаде на Гън дошлите с нощния полет пратки. Той бързо разкъса опаковката на първата и възкликна доволно:

— О, ново електрическо табло! То ще ни върне в подводния свят.

Погледна втората пратка и я плъзна към Пит — тя беше адресирана до него.

— Добре, сега, след като отново ще разполагаме с миниподводницата, да се залавяме за работа и да довършим нашия турски проект — каза Пит с усмивка, — защото пътят до Кипър е дълъг.

След час капитан Кенфийлд насочи „Егейски изследовател“ през Дарданелите и след това на юг покрай турския бряг.

Щом излязоха от пристанището, Пит се върна в каюткомпанията, седна и отвори колета.

— Домашни сладки? — попита Джордино, докато се настаняваше срещу него.

— Не съвсем. Накарах Хайрам да проучи „Отоманска звезда“ и „Султана“.

Хайрам беше Хайрам Йегер, компютърният експерт на НАМПД. В сградата на националната агенция във Вашингтон той управляваше свръхмодерен компютърен център, който следеше подробни данни за времето в цял свят. Йегер беше умел хакер и щом се наложеше, не се колебаеше да използва всички разрешени и неразрешени източници на информация.

— Точно тия два кораба бих искал да видя на морското дъно — отбеляза Ал. — Открил ли е нещо интересно?

— Така изглежда — отговори Пит, докато разгръщаше няколкото печатни страници. — Двата съда са регистрирани в Либерия на името на компания пощенска кутия. Йегер е успял да проследи кой я притежава, и това се оказва частна фирма с името „Анадолски Експорт“ — същата компания, която спомена полицията. Отдавна се занимават с износ на турски текстил и други стоки за търговски партньори в цялото Средиземноморие. Имат склад и офис сграда в Истанбул, както и пристанище близо до град Кирте.

— О, познавам го това пристанище много добре — подхвърли Джордино с крива усмивка. — И кой е шефът на въпросната компания?

— Собствеността е на Озден и Мария Челик.

— Аха, ясно… Обичат да се возят на „Ягуар“ и да газят хората по вода и суша.

Пит му подаде снимка на Челик, която Йегер беше свалил от материал за конференцията на Турската търговска асоциация. След това му подаде няколко сателитни снимки на имотите на Челик.

— Това е нашият човек — каза Джордино, докато оглеждаше внимателно първата снимка. — Какво друго знаем за него и жена му?

— Всъщност Мария му е сестра и данните не са изобилни. Според Йегер Челик са хора, които не обичат да се шуми около тях и дори са обвити в тайнственост. Казва, че трябва да се рови по-дълбоко, ако иска да намери нещо интересно.

— Е, и намерил ли е?

— Чуй това. Едно генеалогическо проучване посочва двамата Челик като праправнуци на Мехмед VI.

Джордино поклати глава.

— Кой е пък този?

— Последният султан, управлявал Отоманската империя. Свален е от трона и изгонен от страната, когато през 1923 година на власт идва Ататюрк.

— И сега горкото момче притежава само един стар мизерен товарен кораб? Не е за чудене, че настроението му е кофти.

— Според Йегер двамата са едни от най-богатите турци.

— Предполагам, че това обяснява този пристъп на фанатизъм заради отоманските корабни останки.

— И наглата кражба от Топкапъ. Обаче зад нея може да се крият и някакви други мотиви.

— Например?

— Йегер е открил възможна финансова връзка с една истанбулска маркетингова фирма, която подпомага мюфтията Батал в неговата президентска кампания. Рей Рупе ни каза за този мюфтия, когато бяхме в Истанбул. Той има много последователи фундаменталисти и някои среди го смятат за крайно опасен.

— Никога не е лошо да имаш приятели с дълбоки джобове — отбеляза Джордино. — Чудя се обаче каква ще е ползата за Челик?

— Добър въпрос. Отговорът му сигурно би ни изяснил доста неща.

Пит остави доклада на масата и се замисли за двамата турци, а Ал почна да разглежда сателитните снимки.

— Виждам, че „Отоманска звезда“ се е върнала в родното пристанище. Обаче се питам какво ли прави този гръцки танкер до нея. — И плъзна снимката към Пит.

Пит я разгледа. Беше направена от голяма височина. Товарният кораб беше на старото си място. От другата страна на кея беше вързан малък танкер, а бяло-синият му флаг едва се забелязваше на върха на мачтата. Тъкмо той привлече погледа му и Пит се зае внимателно да го изучава, после взе лупата, която лежеше върху морските карти.

— Това не е гръцкото знаме — каза накрая. — Танкерът е от Израел.

— Я, не бях чувал, че израелците имат танкери — отбеляза учудено Джордино.