Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Съмър каза, че сте намерили останките на някакъв отомански кораб? — Но тонът му показваше, че мислите му са на съвсем друго място.

— Да. И си имаме доста неприятности — отговори Пит. — Датирахме го около 1570 година, но на борда му имаше твърде необичайни римски артефакти.

— За съжаление единственото, което остана от тях, са няколко снимки — отбеляза тъжно Гън.

— Разбира се, всичко това бледнее в сравнение с откритието на Съмър.

Дърк се обърна към сестра си.

— Какво си открила?

— Не ти е казала, така ли? — възкликна Джордино.

— Ами… — почна Съмър и млъкна.

— Не е хубаво човек да е чак толкова скромен — подхвърли Гън, взе един лист и го подаде на Дърк. — Ето, направих копие от оригинала на Съмър.

„Кеймбриджки университет,

Факултет по археология

Превод (от коптски гръцки):

Императорски плавателен съд «Аргон»

Опис за доставка на император Константин,

Византия

Опис:

Лични вещи на Христос, включително някои дрехи:

Плащ

Къдрица

Писмо до Петър

Лични вещи

Голям камък от гробницата

Олтар — от черквата в Назарет

Портрет на Исус

Урна на И.

Поверено на 14 легионери в Цезарея,

Септарий, губернатор на Юдея.“

— Това истинско ли е? — попита Дърк.

— Оригиналът е написан на папирус — каза Съмър. — Видях го за кратко, така че съм сигурна, че съществува. Това е превод, направен от известен кеймбриджки археолог и етимолог през 1915 година.

— Направо невероятно — измърмори Дърк. — Всички тези неща, свързани с личността на Иисус. Сигурно римляните са ги събрали след неговата смърт и са ги унищожили.

— Нищо подобно — възрази Съмър. — Придобити са от Елена, майката на Константин Велики, през 327 година. Предметите в този Опис са били свещени и вероятно са изпратени на Константин, за да се отпразнува обръщането на Римската империя в християнството.

— Все още не мога да повярвам, че от всички възможни места сте го намерили точно в Англия — обади се Гън.

— Всичко е заради „Хампшир“ — обясни Съмър. — Очевидно фелдмаршал Кичънър се е сдобил с папируса, когато през седемдесетте години на деветнайсети век е участвал в проучването на Палестина. Значението му не е било разбрано чак до превода, който е направен няколко десетилетия по-късно. Джули Гудиър, специалистката по Кичънър, която помогна да намерим Описа, смята, че заради него Църквата може да е убила фелдмаршала.

— Можем да разберем опасенията им — вметна Джордино. — Намирането на урна с костите на Иисус сигурно ще причини доста сътресения.

— Получава се интересна връзка с находките в останките на отоманския, кораб, които също датират от времето на Константин и Елена — отбеляза Гън.

— Значи тези Исусови предмети са качени на римски кораб, отплавал от Цезарея? — попита Дърк.

— Да — каза Съмър. — Известно е, че Елена е била на поклонение в Ерусалим и че заявява, че е открила Кръста Господен. Късчета от него са разпръснати из църквите на цяла Европа. Друга легенда разказва как пироните от кръста са разтопени и втъкани в шлема и юздите на Константин. Значи Елена и кръстът са се прибрали без премеждия във Византия. Обаче тук — тя посочи Описа — тези неща не се споменават. Изглежда, са натоварени отделно и от векове са изгубени за историята. Представяте ли си какво въздействие би имало, ако можехме да видим изображение на Исус от натура?

Всички се замислиха над тази възможност. Всички, освен Дърк, чиито очи останаха впити в долния край на Описа.

— Цезарея — каза той. — От това тук става ясно, че пратката е потеглила под охраната на римски легионери.

— Ти нали работи точно там? — попита баща му.

Дърк кимна.

— Случайно да сте открили маршрута им, изсечен на камък? — попита Джордино.

— Не, но извадихме късмет и намерихме множество папируси от това време. Най-интересният разказва за залавянето и екзекуцията на кипърски пирати. Любопитното е, че изглежда малко преди да бъдат хванати пиратите са се сражавали с легионери. Професор Хазис, с когото работих, каза, че легионерите принадлежали към група, известна като Палатинската школа. Доколкото си спомням, били командвани от центурион на име Плаций.

Гън едва не падна от стола.

— Как… Как каза?

— Плаций или може би Плауций?

— Плавций? — попита Гън.

— Да, точно така. Откъде знаеш?

— Това е името, изписано на моята каменна плоча, имам предвид плочата, която намерихме в корабните останки. Надгробна плоча за Плавций, който бил загинал в морско сражение.