Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Хвърли едно око.

— От твоята сбирка ли са? — попита Банистър.

— Да, от склада ми в Португалия.

Банистър заразглежда снимките. На първата имаше ръждиви мечове и върхове на копия. На втората — римски шлем с грива. На следващата снимка се виждаше тънък бронзов лист, върху който имаше орел, скорпион и няколко корони. Последната снимка показваше предмет, който Банистър не можеше да определи. Но явно беше метален, голям и някак извит на една страна, като че ли изкривен.

— Рядка колекция римски оръжия — каза Банистър. — Предполагам, че орелът и релефът със скорпионите и короните са част от бойно знаме?

— Браво, Ридли. Обаче не кое да е бойно знаме, а знакът на Палатинската школа, елитните римски телохранители на Константин Велики. А какво ще кажеш за последната снимка, приятелю?

Банистър отново огледа снимката, но накрая поклати глава.

— Не мога да кажа какво е това.

Гузман се усмихна победоносно.

— Това е бронзовият таран на римска галера. Като се вземе предвид големината му, вероятно е принадлежал на лигурийска бирема.

— А, да, сега разбрах. Таранът е бил смачкан от удар. Къде го намери?

— Беше забит в корпуса на друг кораб, кипърски пиратски кораб от четвърти век, ако може да се вярва на тази история. Пиратският кораб потънал в мека тиня, която го предпазила. Някои предмети бяха наистина учудващо добре запазени. Останките били претършувани от местните водолази много преди да се появят държавните археолози. Един богат колекционер си осигурил повечето находки преди държавата изобщо да разбере какво е намерено.

— Мога да позная кой е бил този богат колекционер — подхвърли Банистър с мазна усмивка.

Гузман се изсмя гърлено и отбеляза самодоволно:

— В този случай имах късмета да получа информация навреме.

— Оскар, това наистина са чудесни находки, но защо ми ги показваш?

— Купих ги преди много години. И също от много години си мисля за слуховете за Описа. Дали са верни? Възможно ли е този товар наистина да съществува? И една нощ сънувах сън. Сънувах, че държа Описа в ръцете си, точно така, както одеве държах твоето ксерокопие. И видях римски оръжия и други неща. Но не кои да е, а тези! — И той посочи снимките.

— Често сънуваме нещата, които търсим — отбеляза Банистър. — Наистина ли смяташ, че между тези римски находки и Описа има връзка? Та те може да са от всяка морска битка!

— Не във всяка битка ще се замеси Палатинската школа. Знаеш, че те са наследниците на преторианската гвардия, която била унищожена от Константин в битката при Милвийския мост, когато той разбива Максенций и укрепва властта си. За мен е очевидно, че кипърските пирати са нападнали императорска галера.

— Но дали корабът е от същата епоха?

Гузман се усмихна.

— Да, корабът, оръжията, другите находки — всичко е приблизително от 330 година. Разполагам и с това — добави той и посочи римския щит на една от снимките.

Банистър не му беше обърнал внимание. Сега обаче се вгледа и видя, че в центъра му има избеляла хризма 15 15 Хризмата е монограм (христограма) на Христос, състоящ се от двете начални букви хи и ро на гръцкото име Христос. — Б.пр. .

— Константиновият кръст — измърмори археологът.

— И не е само това. Папирусът от Цезарея също подкрепя тази теория — каза Гузман. — Ридли, сънят е истински. Ако твоят Опис е истински, значи вече съм чул гласа на Елена чрез моите находки.

Очите на Банистър светнаха от вълнение и той попита настойчиво:

— Оскар, къде са намерени корабните останки?

— Близо до село Писури на южното кипърско крайбрежие. Може би не е толкова невъзможно товарът с Описа да е някъде там — предположи той и повдигна вежди. — Точно това ще е дар свише, нали, Ридли?

— Да, дар свише — повтори археологът, мозъкът му работеше на пълни обороти. — Това ще е откритието на всички времена!

— Но да не избързваме. Първо трябва да видя Описа и автентичността му да бъде потвърдена. Кажи на своя лондонски познат, че съм готов да платя сто хиляди лири. Обаче първо искам радиовъглеродно датиране и личен оглед — заяви той и стана.

— Само сто хиляди лири? — попита Банистър невярващо.

— Да, и нито пени повече. — Дебелака потупа археолога по рамото. — Ридли, благодаря, че се сети първо за мен. Мисля, че сме на път да постигнем нещо славно.

Разочарованият Банистър успя само да кимне, докато излизаше.

Щом го изпрати, Гузман се върна във всекидневната и попита Алфар:

— Чу ли всичко?