Висок мъж се отдели от задната стена на рубката. Беше облечен изцяло в черно, с черна маска за ски на лицето. Държеше автомат. Кормчията пренебрегна командата на Хамет — продължаваше да го гледа безмълвно, докато мъжът в черно се приближаваше зад гърба на капитана. Хамет се обърна точно навреме, за да види как автоматът лети към лицето му.
Остра болка прониза мозъка му. Краката му се подгънаха и болката изчезна в мига, когато всичко около него потъна в мрак и той се просна по очи на пода до своя помощник-капитан.
— Ридли, Ридли, приятелю, влизай, влизай!
Гласът на Дебелака звучеше като пясък в миксер, докато приветстваше Банистър в своя телавивски апартамент за втори път само в продължение на няколко седмици.
— Благодаря, Оскар — отговори археологът и влезе със самоувереност, която явно му липсваше, когато беше идвал тук последния път.
Гузман го въведе във всекидневната, където слаб добре облечен арабин седеше зад едно бюро и преглеждаше някакви документи. Арабинът вдигна очи и огледа подозрително Банистър.
— Това е Алфар — Дебелака махна полупрезрително с ръка, — един от моите уредници. — Забеляза предпазливото изражение на Банистър и добави: — Не се тревожи, той е гроб.
Гузман отиде до любимото си кресло и се тръшна в него без капка грация.
— Е, какво е толкова важно, че ми се обади толкова скоро?
Банистър заговори тихо, подготвяше жертвата си за големия удар.
— Оскар, и двамата знаем много добре, че ловуването на историята е в най-добрия случай чиста спекула. Можем да търсим дни, месеци и дори години голямото откритие и въпреки всичко да останем с празни ръце. Разбира се, винаги има съпътстващи важни открития и понякога попадаме на нещо, което подхранва полета на въображението. Обаче повечето усилия обикновено завършват безплодно. Но съществува и шансът, когато звездите се подреждат в твоя полза и вадиш голям, много голям късмет, тоест откриваш истински подарък свише.
Наведе се напред за по голям драматизъм и впи поглед в очите на Дебелака.
— Оскар, вярвам, че съм на прага на подобно откритие.
— Чудесно. За какво става дума, момчето ми? — изхриптя Дебелака. — Не си играй с мен!
— Току-що се връщам от Лондон, където бях прескочил за кратко посещение. По случайност се обадих на един антиквар, с когото се познаваме от години. Наскоро купил множество предмети, откраднати преди години от архива на Англиканската църква — излъга той и отново замълча за по-силно въздействие.
— И?
— Част от материалите са накити и други ценни неща, намерени в Светите земи по време на кръстоносните походи. — Банистър огледа предпазливо помещението и сниши глас: — Сред тези неща е и оригиналният Опис.
Очите на Гузман насмалко да изскочат.
— Сигурен ли си?! — изграчи той. Опита се да прикрие вълнението си, но лицето му почервеня.
— Да — отвърна Банистър и извади ксерокопие на пергамента: преднамерено го беше направил замъглено. — Не видях оригинала, но той ме увери, че е автентичен.
Гузман оглежда листа няколко минути, без да каже и дума. Само шумоленето на хартията в треперещите му ръце нарушаваше тишината във всекидневната.
— Значи съществува — каза той приглушено. — Направо не мога да повярвам в Божията милост, че го има. — Изгледа сериозно Банистър. — Този антиквар… ще ми го продаде ли?
Банистър кимна.
— Като се има предвид каква покупка е направил, е принуден да разпродава нещата без много шум. Затова го е оценил само на пет милиона лири стерлинги.
— По дяволите! Пет милиона лири?! — викна Гузман и получи пристъп на кашлица. Успя да се съвземе, впи поглед в очите на Банистър и отсече: — Никога няма да платя толкова.
Банистър пребледня. Не беше очаквал подобен отговор.
— Оскар, предполагам, че по цената ще може да се преговаря — почна той. — Освен това антикварят обеща, че ще даде документа за радио въглеродно датиране, и то на свои разноски.
Оскар беше купувал артефакти от крадци и политици и знаеше много добре как да намали цената. Освен това разбираше много добре кога се опитват да го излъжат и лекото колебание в гласа на Банистър не остана незабелязано.
— Спри тук — каза Дебелака, надигна се тежко от креслото и излезе от стаята.
Върна се с дебела папка, седна отново и я отвори. Вътре имаше снимки в найлонови джобове. На снимките се виждаха древни артефакти на различна възраст и в различни стилове, малки и големи. Банистър разпозна статуи, съдове и барелефи, които струваха стотици хиляди долари. Гузман прелисти джобовете, извади няколко снимки и му ги подаде.
Читать дальше