Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— И нас заедно с него сигурно — отвърна Зев.

— Някой от нас трябва да се измъкне. Тази лудост трябва да бъде спряна.

— Ти си капитанът. Веднага ще забележат, че те няма.

— С тая чалма и ти се набиваш на очи — изръмжа Хамет.

— Аз ще опитам — чу се глас зад тях. Беше кормчията, дребен мъж, казваше се Грийн.

— Грийн, в склада е тъмно. Пробвай да се измъкнеш в сенките.

Обаче пазачите им бяха нащрек и всеки път, когато Грийн се опитваше да се отдалечи, му заповядваха да се върне в редицата и той неохотно се нареждаше в индийската нишка носачи на експлозиви.

Една жена с черни дрехи наблюдаваше работата им от палубата.

Докато взимаха последните сандъчета, Хамет прошепна на кормчията:

— Остани последен и се скрий в контейнера.

Грийн се промъкна в задната част контейнера, бързо се изкатери на най-горната лавица, легна и се притисна до стената. Дребното му тяло почти не се виждаше от пода. Хамет остави другите моряци да вземат по едно сандъче и излезе последен с празни ръце.

— Няма повече.

След това тръгна подир останалите да излиза от склада.

Не устоя на изкушението да погледне през рамо и видя как пазачът отиде и надникна в контейнера. Не видя никого, блъсна вратите и спусна резето.

Хамет изстина.

Гумите на самолета вдигнаха облак прах на сухата писта на летището в Чанаккале, на един хвърлей о Дарданелите. Самолетът се насочи към определения терминал и спря.

Съмър чакаше зад преградата.

Брат й слезе почти последен. Леко накуцваше и имаше няколко лепенки по лицето, но иначе изглеждаше здрав. Обаче, когато я наближи, тя видя, че най-тежки са вътрешните му рани.

— Радвам се да те видя. — Тя го прегърна. — Добре дошъл в Турция.

Той само кимна.

Енергията и веселостта му бяха изчезнали. Дори очите му сякаш бяха станали по-черни. Не тъжни печални, както беше очаквала, а студени и гневни. Поглед, какъвто никога не беше забелязвала у брат си. Тя го хвана за ръка и го поведе към багажните ленти.

— Четохме новините за нападението срещу Купола на скалата, но нямахме представа, че си намесен — каза тихо. — После татко научи по свои канали, че си бил там и си предотвратил експлозията.

— Успях да предотвратя избухването само на единия заряд — каза той горчиво. — Израелската служба за сигурност ме държа извън новините, защото ме лекуваха във военна болница. Предполагам, че не искаха участието на някакъв американец да им мъти вътрешната политика.

— Слава богу, че не си тежко ранен. — Тя го погледна загрижено. — Съжалявам за приятелката ти.

Дърк не каза нищо.

Взеха багажа му и когато се качиха в малкия нает пикап, Съмър каза:

— Трябва да вземем още нещо.

Подкара към другия край на летището, спря пред очукан склад с табела „Въздушни товари“ и поиска пратките за НАМПД. Дадоха й два пакета, пристигнали през нощта, а двама мъже изкараха на количка малък сандък и го натовариха в пикапа.

— Какво има в сандъка? — попита Дърк, когато потеглиха.

— Надуваема лодка. „Егейски изследовател“ изгуби две при сблъсъка заради корабните останки.

После разказа на Дърк онова, което беше научила за откриването на останките, смъртта на двамата учени от НАМПД и отвличането на Зибиг.

— Значи турците не са хванали типовете с яхтата? — попита Дърк.

Съмър поклати глава.

— Татко е страшно ядосан заради действията на местните власти. Задържали са „Изследовател“ за няколко дни и са обвинили нас за смъртта на Танг и Айвърсън.

— Справедливост има само за хората с власт и пари. Жалко за Танг и Айвърсън. Работил съм с тях по други проекти. И двамата бяха много свестни хора — отбеляза той и гласът му заглъхна: смъртта на двамата плюс смъртта на Софи…

— На всичко отгоре прегледът на цъфтежа на водораслите е пред провал. Представителят на турското правителство, който трябваше да е на борда, си е вкъщи по семейни причини. Руди и Ал пък имат някакви неприятности с новата подводница. — Понечи да добави, че неговото пристигане ще ободри всички, но в това му състояние едва ли щеше да се получи, затова си замълча.

Спряха на търговския кей на пристанище Чанаккале и се качиха на „Егейски изследовател“. В каюткомпанията Пит, Гън и Джордино обсъждаха с капитан Кенфийлд плановете си.

— Ей, баща ти не те ли е учил да не си играеш с експлозиви? — пошегува се Джордино и стисна ръката на Дърк като в менгеме.

Пит-младши се усмихна насила, после прегърна баща си и седна при тях.