Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— И така, да обобщим. Някакви малоумници едва не са вдигнали половин Ерусалим във въздуха и нито Мосад, нито Шин Бет не са имали ни най-малка представа? Това истина ли е, или израелците ни пързалят?

— Израелците очевидно нямат доверие в разследването — отговори човекът на ЦРУ. — Те смятат, че ливанската група, която се занимава с контрабанда на наркотици и е известна като Мулетата, е поне отчасти замесена. Известно е, че Мулетата имат връзки с Хизбула, така че нападението срещу Ерусалим може да е в отговор на постоянните проблеми, които Израел им създава в Газа. Набърканият в произшествието американец е разпознал единия от терористите като участник в скорошното нападение срещу археологическите разкопки в Цезарея.

— Този американец някой от нашите агенти ли е? — попита Бракстън.

— Не, работи като морски инженер в НАМПД. В момента се съвзема след леки наранявания във военната болница в Хайфа.

— Морски инженер? Какво по дяволите е правил в Ерусалим?

— Явно е имал връзка с агентката по антиките, която е убита при взрива. Придружавал я по време на рутинно наблюдение на гробището и така се набъркал в станалото. Както се оказва, за добро, защото е предотвратил избухването на по-голямата част от експлозивите под Купола на скалата.

— Сър, ние наистина извадихме късмет с този човек — намеси се О’Куин. — Имало е достатъчно взривно вещество да направи на прах и пепел Купола и поне една четвърт от Стария град. Това щеше да предизвика регионални вражди, каквито не бихме могли да си представим. Сигурен съм, че ако храмът беше разрушен, днес срещу Израел вече щяха да летят ракети.

Бракстън изръмжа и го прониза с очи.

— Като стана дума за експлозиви, виждам, че към цялата тази бъркотия трябва да добавим и малко домашни неприятности.

— От израелците получихме проба от невзривеното вещество и след лабораторни анализи установихме, че става дума за октоген. Произведен е в наша фабрика по договор с армията на САЩ — докладва О’Куин сдържано.

— Значи става дума за наше взривно вещество, така ли? — изрева генералът.

— Опасявам се, че да. Изглежда, пробата от Ерусалим съответства на пратка октоген, продадена тайно на Пакистан в началото на деветдесетте години, за да я използват в своята ядрена програма. Пакистанците потвърдиха, че един контейнер с октоген е изчезнал. Смята се, че трафиканти от въоръжените сили са го продали извън страната, но за това няма доказателства.

— Цял контейнер с октоген… Направо не е за вярване — изръмжа Бракстън.

— Над три тона взрив, сър.

Генералът затвори очи и поклати глава.

— И това нападение е свързано със скорошните атаки срещу другите джамии, нали? — попита тихо, без да отваря очи.

— Знаем, че джамията Ал Ахзар в Кайро и Йешил в Бурса са взривени с октоген. И в двата случая никой не пое отговорност за нападенията. Не бяха намерени доказателства, които да свържат взривовете с някоя местна групировка. Обстоятелствата много напомнят за случилото се в Ерусалим.

— Какво се знае за мъртвия палестинец, открит на гробището?

— Дребен иманяр, без връзки с терористи — отговори човекът от ЦРУ. — Може би е набъркан в откриването на каменоломната, но не смятаме, че е бил участник в самото нападение.

— Което отново ни връща на въпроса, засега без отговор, кой и защо?

— Досега никой не е поел отговорност за никое от нападенията — каза О’Куин. — Не разполагаме с никакви сигурни следи. Както може да потвърди Джо, всички разузнавателни служби търсят възможните извършители навсякъде. Като се почне от християнските секти, мине се през еврейските екстремисти и се стигне до Ал Кайда и други известни мюсюлмански фанатици. Разчитаме и на чуждите разузнавателни служби, но засега и те не разполагат с никакви улики.

Човекът от ЦРУ кимна утвърдително.

— Генерале, всички обекти на нападение имат голямо геологическо значение за сунитите. Смятаме, че има голяма вероятност атаките да са осъществени от някоя шиитска група. Вероятността за някаква връзка на Хизбула с нападението срещу Ерусалим засилва това подозрение. Трябва да ви кажа, че в Управлението нараства броят на хората, които смятат, че това е дело на иранците, за да отклонят вниманието от оръжейната си програма.

— Да, това би бил разбираем мотив — съгласи се генералът. — Но си е и игра с огъня, ако ги хванат.

— Сър, не мога да се съглася с вас — възрази О’Куин. — Тези взривове нямат иранска следа. Това би било наистина невероятно равнище на външен екстремизъм.