Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Виждам, че се опитваш да хвръкнеш във въздуха без мен — подхвърли той с уморена усмивка.

Но не й даде възможност да отговори. Свали камъка от коленете й и я преметна през рамо. Взе и втория фенер и почувствал прилив на сили забърза по тунела, като внимаваше да не удари главата на Софи в ниския таван.

Пренесе я почти половината разстояние до главната пещера, преди отново да му се завие свят. В малкото квадратно помещение внимателно я пусна на земята и извади парцала от устата й.

— Изглеждаш ужасно — бяха първите й думи. — Тежко ли си ранен?

— Добре съм — изръмжа той. — Ти си тази, която ме тревожи.

— Колко е часът? — попита Софи тревожно.

— Един без пет — отговори Дърк, след като си погледна часовника.

— Експлозивите! Тя каза, че ще избухнат в един.

— Зарежи ги. Да се махаме от тук!

— Не!

Дърк се изненада от тона й. Не беше умоляващ, а направо заповеднически.

— Ако Куполът и джамията бъдат унищожени, това ще е катастрофа за моята страна. Ще избухне такава война, каквато не можем дори да си представим.

Дърк я погледна в очите и видя в тях решителност, надежда, любов и отчаяние. Знаеше, че секундите отлитат, но знаеше и че не може да спечели в този спор.

— Мисля, че мога да обезвредя детонаторите — каза той, докато й развързваше ръцете. — Обаче ти трябва да изчезваш. Ето ти другия фенер. Развържи си краката и бягай към изхода.

Обърна се да се втурне в прохода, но тя го хвана за ризата, придърпа го към себе си и го целуна.

— Пази се. Обичам те!

Дърк хукна. Думите й сякаш бяха изтрили цялата болка и той почти спринтираше по прохода. За секунди стигна до последното помещение и тръгна към пластичния експлозив.

Като морски инженер притежаваше основни познания по взривни вещества, защото беше участвал в подводни спасителни проекти, в които се беше наложило използването на експлозиви. Макар да не познаваше октогена, техниката на възпламеняването му беше обикновена. Електронен взривател с часовников механизъм беше свързан с дузина капсул-детонатори, които от своя страна бяха напъхани в пластичния експлозив.

Погледна си часовника. Един без три минути.

— Само не се взривявай по-рано — измърмори той.

Бързо претърси пластичния експлозив за допълнителни взриватели, без да му дойде наум, че количеството пластичен експлозив пред него е достатъчно да превърне в прах цял небостъргач. След като разбра, че има само един взривател, го хвана и го откачи от стената. Взривателят и капсул-детонаторите излязоха без съпротива от подобната на желе маса. С взривното устройство в ръка Дърк хукна по тунела, стигна до квадратното помещение и се зарадва, че Софи е изпълнила нареждането му да избяга. Спря за миг, запрати взривателя и капсул-детонаторите в единия ъгъл и се втурна към изхода. Стигна в голямата пещера и чак сега забеляза, че трупа на палестинеца го няма.

Измъкна се навън, задиша с пълни гърди свежия нощен въздух и започна да се оглежда за Софи. Не забеляза светлината на фенера й, загаси своя и я повика. Обаче не получи отговор.

Изведнъж се сети за нещо и му призля. Софи беше споменала и за джамия. Значи имаше още един заложен взрив и тя беше вътре и се опитваше да го обезвреди.

Втурна се обратно като стрела. От пещерата, освен основния тунел излизаха още три. Дърк обиколи на бегом входовете им, като пред всеки викаше Софи. При входа на последния чу нежния й глас да отговаря в далечината. Вмъкна се в тунела и се затича.

Беше направил само няколко крачки, когато чу зад себе си пукот, сякаш някой е запалил няколко фойерверка едновременно. Това бяха детонаторите, които беше извадил от октогена под Купола на скалата. Бяха се взривили, без да причинят вреда.

Сърцето на Дърк прескочи, защото осъзна, че взривът ще избухне всеки момент.

— Софи… излизай от там… веднага! — изкрещя той.

Видя напред в тунела бледа светлинка и разбра, че се приближава към целта.

И тогава чу друга поредица пукоти и се хвърли на земята със свито сърце.

Взривът разтърси земята като земетресение. Секунда по-късно ударната вълна се понесе към Дърк, тласкаше облаци прах и отломки. Повдигна го, запрати го срещу стената и му изкара въздуха. Блъскан от летящите камъни и задушаван от прахоляка, Дърк отново изгуби съзнание.

Когато Дърк излезе от прохода, за да търси Софи, Сам тъкмо оглеждаше мъртвия палестинец. Щом чу още някой да вика Софи, агентът се обърна и видя как Дърк изчезва в тунела. Отново извади телефона и се опита да се свърже със Софи и когато пак не успя, закуцука към прохода.