Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Онзи дългият… — прошепна тя на Дърк. — Той ръководеше нападението в Цезарея.

Дърк само кимна, защото вече беше осъзнал, че добре въоръжената група има някаква по-голяма цел от един-два стари гроба.

Еничаринът ги побутна да седнат на една ниска каменна тераса близо до мъртвия палестинец и остана да ги пази с насочено оръжие. Мария не им обръщаше внимание — говореше със Закар.

— Това ли е всичко? — попита го недоверчиво.

— Да, двайсет и пет килограма, плюс детонаторите — отговори той. После кимна към високия таван. — Купола на скалата ли искаш да взривиш?

Мария го изгледа студено.

— Да. И джамията Ал Акса. Това притеснява ли те?

Той сви рамене.

— Ще се вдигне голяма ярост по нашите земи. Но пък може и да е за славата на Аллах.

— Да, за славата на Аллах е — отговори Мария остро. Клекна, прегледа бързо експлозивите в раниците, после се изправи. Видя, че Дърк и Софи я наблюдават, и изсъска:

— Тези двамата едва не провалиха мисията ни!

Арабинът обаче поклати глава.

— А, не. Те са от археологическата полиция, която се бори с иманярите. — Изобщо не се издаде, че е познал Дърк и Софи. — Случайно са попаднали на нас при рутинно наблюдение. Но пък нищо не пречи да ги убием.

— Израелски археолози, така ли? — измърмори Мария замислено. — Не, няма да ги убием. Ще загинат „случайно“ при експлозията — добави със зла усмивка. — От тях ще се получат чудесни виновници. — Махна на еничарина да се приближи, после пак се обърна към Закар. — Твоите хора да поемат охраната. Време е да подготвим експлозивите. Искам да избухнат точно в един часа.

Тя взе фенер, а еничаринът вдигна две от раниците. Закар нареди на двамата араби да пазят пленниците, взе другата раница и тръгна след туркинята.

— Разрушаването на Купола на скалата ще предизвика ужасни кръвопролития — прошепна Софи на Дърк.

— Млъквай! — кресна брадатият арабин и насочи автомата си срещу нея. Раненият Акаис седеше наблизо и притискаше ръката си. От време на време вторачваше яростен поглед в Дърк, но след миг погледът му ставаше отсъстващ, сякаш беше на хиляди километри.

Дърк оглеждаше кариерата за някакъв начин за бягство, който да не им навлече куршум в гърба. Обаче възможностите не бяха много. След като постоя няколко минути вторачен в мъртвия палестинец, той се загледа в двата фенера. Единият беше само на три метра от мястото, където седяха. Брадатият стоеше до другия, поставен върху камък до отсрещната стена.

Дърк се престори, че се чеше по носа, и прошепна изпод ръката си на Софи:

— Фенерът на пазача… можеш ли да го угасиш?

Тя се замисли за миг, после кимна едва забележимо и започна внимателно да оглежда стените на пещерата. На стената зад пазача намери онова, което търсеше — недоизсечен блок, който можеше да й послужи като основа на измислицата.

Вторачи се в мястото и не помръдна, докато пазачът не се обърна да види какво зяпа така. Но не видя нищо, разбира се. Все така впила очи в стената, Софи бавно се изправи и пристъпи напред.

— Не мърдай — изсъска арабинът.

Софи направи всичко възможно да не му обръща внимание, но и да не го предизвика да я застреля.

— Тази каменоломна е на две хиляди години и се намира точно под Купола на скалата — измърмори тя. — Мисля, че ето там… има знак на Пророка.

Пазачът я изгледа подозрително, после премести поглед към Дърк. Американецът му отвърна с колкото можа по-голямо безразличие. Арабинът взе фенера и започна да отстъпва към стената, но не отместваше автомата си от двамата. Стигна до мястото и стрелна няколко бързи погледа към изсечения варовик и вдлъбнатините от длетата. Няколко успоредни бразди, оставени от върховете им, се спускаха едва забележимо на равнището на очите и там, където се срещаха, имаше някакви избледнели черти от въглен. Бандитът се загледа в тях с празен поглед, после насочи вниманието си към Софи.

— Да — каза тя и направи още една предпазлива крачка напред. Арабинът не реагира и тя продължи бавно към него.

— Само да си опитала някакъв номер, приятелят ти ще го отнесе — каза бандитът заплашително, държеше Дърк на прицел. След това се извърна към другаря си и изрева: — Хасане, бъди нащрек.

Раненият не отговори, само кимна бавно.

— Покажи — каза бандитът, като се обърна към Софи и едновременно започна да отстъпва от стената.

Софи бавно се доближи до нея и постави ръката си до вдлъбнатините и петното. Беше виждала подобни срезове в пещерата на Седекия и знаеше, че това са просто предварителните очертания на бъдеща каменна плоча, която по някаква причина така и не е била изсечена от каменоделците. Избелелите следи от въглен вероятно бяха поредният номер или някакъв друг белег. Въпреки това тя ги представи за нещо много повече.