Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Този път си готова мечки да бориш — отбеляза Дърк.

— След Цезарея ще бъда винаги по-добре въоръжена от всеки нападател — заяви тя решително.

— Защо не остави на Шин Бет да се оправя с наблюдението, след като подозираш, че са набъркани ливанските контрабандисти?

— Помислих за това — призна Софи, — но информацията е твърде несигурна. По-вероятно е да си имаме работа с някоя групичка непълнолетни бандитчета, тръгнали да припечелят нещо. Може би изобщо няма да се появи никой.

— Това би било добре дошло — отговори той, намигна й и я хвана за ръката.

Пресякоха пътя и прескочиха канавката. Софи огледа околността с бинокъла и каза:

— Трябва да слезем по-надолу.

Спуснаха се десетина метра по склона и спряха на място, откъдето се откриваше гледка към целите гробища. Надгробните камъни се белееха на лунната светлина като разпръснати върху пясъка зъби. Софи седна на крайчеца на един и пак вдигна бинокъла. Няколко момчета играеха футбол от другата страна на Стената на плача, но самото гробище изглеждаше пусто. Тя заоглежда източната страна. Дърк я прегърна през кръста и Софи бавно свали бинокъла.

— Пречиш ми да си върша работата — възрази тихичко, после го прегърна през врата и го целуна страстно.

Някакъв слаб шум прекъсна интимните им мигове и Софи бързо грабна бинокъла.

— Трима мъже с раници — прошепна след миг. — Двама носят или лопати, или оръжия, не мога да кажа със сигурност.

Свали бинокъла и погледна нагоре към пътя.

— Защо го няма Сам…

— Има още поне половин час, докато дойде — каза Дърк, след като си погледна часовника.

Тримата мъже вървяха към центъра на гробището. Софи извади глока си от кобура и го подаде на Дърк.

— Ще ги арестуваме — прошепна му — и след това ще звънна на полицията да дойде да ги прибере.

Дърк кимна, провери дали оръжието е заредено и двамата тихо тръгнаха надолу, като постепенно се изнасяха надясно. Стигнаха до една по-висока гробница и се присвиха зад нея.

Минутите се влачеха едва-едва. Докато тримата предполагаеми иманяри се изкачваха по склона към тях, Софи тихичко прикрепи фенерчето си към цевта на автомата. С Дърк останаха напълно неподвижни, докато мъжете минаваха само на няколко метра от тях. Щом ги подминаха, Софи кимна на Дърк, скочи, светна фенерчето и извика на арабски:

— Стой! Горе ръцете!

Тримата се обърнаха и замръзнаха, присвили очи срещу лъча на фенерчето. Двама от тях — носеха автомати АК-74, а не лопати — я гледаха гневно и заплашително. Единият беше нисък, бедно облечен и мръсен, с изпъкнали очи — Хасан Акаис. Вторият беше също толкова мръсен, с чорлава брада и клюнест нос. Но не те, а третият мъж накара Софи да потрепери. Очевидно той беше водачът и я гледаше спокойно, с изучаващи очи, които просветваха над дълбок белег, обезобразяващ дясната му буза. Същото лице я беше гледало кръвнишки в Цезарея, когато ръководеше нападението, струвало живота на агент Холдер.

Ръцете на Софи затрепериха и лъчът на фенерчето заигра неспокойно по арабите. Акаис усети несигурността й и вдигна автомата, но преди да успее да натисне спусъка, отекна изстрел и на ръката му под лакътя цъфна червена рана.

— Хвърлете оръжията или ще ви пръсна главите! — извика сурово Дърк, който стоеше на няколко крачки от Софи, стиснал глока с две ръце.

Арабинът с чорлавата брада бързо пусна калашника на земята, но Акаис не помръдна, вторачен в Дърк с омраза. А после лицето му изведнъж се отпусна и на устните му заигра подигравателна усмивка.

— Мисля, че ти трябва да хвърлиш оръжието — чу се студен женски глас от мрака зад Дърк. — Вдигни ръце, за да мога да ги виждам.

Дърк се обърна и видя късо подстригана жена, застанала зад Софи и опряла пистолет в тила й. Беше с тъмни дрехи и на челото й бяха вдигнати очила за нощно виждане. На две крачки от нея стоеше мъж, насочил пистолет към главата му.

Софи го погледна извинително и пусна автомата на земята. Дърк нямаше избор, така че се усмихна невинно на жената и хвърли пистолета върху близкия гроб.

Подкараха ги под дулата на оръжията по склона и после през прохода. Също като арабските терористи, които ги следваха, Дърк и Софи се изненадаха от огромната кариера, вече осветена от няколко фенера.

Софи беше ходила няколко пъти в пещерата на Седекия и се изненада да попадне в също толкова голяма кариера точно под Храмовия хълм. Изненадата й премина в страх, когато видя покритото с кръв тяло на Катиб.