Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Както отпечатъка на крака върху свещения камък горе под Купола, мисля, че това може би е следа от нощното пътешествие на Мохамед — обясни тя; имаше предвид посещението на Пророка в небесата на гърба на крилат кон. — Обаче на тази светлина не мога да видя ясно. Може ли за малко фенера?

Не погледна към пазача, преструваше се, че оглежда внимателно стената, затова просто протегна ръка. Той реагира инстинктивно — подаде й фенера, като същевременно се обърна и насочи оръжието си към нея. Софи грабна фенера и го вдигна, така че да освети по-добре стената, все така вторачена в нея.

— Виж — каза тя тихо и посочи с пръст, а с палеца на другата си ръка натисна бутона.

Арабинът — все още я виждаше достатъчно ясно на жълтеникавата светлина от другия фенер — изръмжа някаква ругатня, но в същия миг забеляза с крайчеца на окото си някакво движение зад гърба си.

Дърк търпеливо беше чакал този миг. В секундата щом фенерът на Софи угасна, той скочи от малката издатина. Знаеше, че веднага ще го последват куршуми, затова направи само две крачки и плонжира към фенера.

Предположението му се оказа правилно. Бандитът с клюнестия нос завъртя автомата и натисна спусъка. Обаче Дърк вече беше на земята и куршумите изпищяха над главата му. Докато падаше, протегна ръка, грабна фенера и без да си прави труда да търси копчето, го блъсна в земята и счупи стъклото и крушката.

Пещерата потъна в пълен мрак, нарушаван само от пламъците от дулото на автомата, с който арабинът стреляше напосоки. Ядосаният бандит пусна няколко дълги откоса по Дърк, рикошетите свиреха, отскачайки от варовиковите стени.

Огънят беше насочен към последното местоположение на Дърк, но той благоразумно веднага се претърколи настрана и бързо запълзя към изхода. След пет-шест метра спря и заопипва наоколо. И точно когато намери онова, което търсеше — тялото на палестинеца или по-точно кирката, която лежеше до него, стрелбата спря.

Тревожна тишина изпълни пещерата. Арабинът, сигурен, че е убил Дърк, се обърна и стреля по мястото, където миг по-рано беше стояла Софи. Обаче на светлината от дулните пламъци видя, че тя вече не е там.

Софи предвидливо беше побягнала покрай стената, докато терористът стреляше по Дърк. Щом стрелбата спря, тя замръзна, все още стиснала фенера в ръка, и се помъчи да не издава нито звук.

— Хасан, имаш ли фенерче? — изкрещя арабинът.

Раненият несигурно се изправи.

— Аз съм тук, при входа. Не стреляй насам — каза с треперещ глас.

— Фенерчето? — извика в отговор другарят му.

— В раницата ми е, но не мога да я намеря — обясни Акаис, докато опипваше земята около краката си.

— Другите взеха раниците — извика гневно бандитът с автомата.

Дърк направи всичко възможно да използва отвличащия вниманието им разговор, за да се доближи на удобно разстояние за нанасяне на удар. Стиснал кирката, той се промъкна към входа, като се ориентираше по гласа на ранения терорист. С малко късмет можеше да замени кирката с автомат и да застреля другия бандит, преди той да се усети какво става.

Когато разговорът секна, Дърк все още се намираше на метър и нещо от ранения. Трябваше да нанесе удара на сляпо, защото не искаше да разкрива позицията си. Спря за миг, след това безшумно премести единия си крак, после и другия.

Макар и ранен, Акаис усети невидимата заплаха и високо каза:

— Какво…

Гласът се чу съвсем близо и Дърк вдигна кирката над главата си. В същия миг от другата страна на каменоломната светна фенер. Дърк се обърна натам и видя Мария — в едната ръка с фенер, а в другата с пистолет.

Вторачила поглед в него, тя насочи пистолета наляво, докато той не се оказа на една линия със сърцето на Софи, свита до стената само на метър-два от нея.

— Хвърли кирката или тя ще умре на секундата — заповяда туркинята.

Софи го погледна отчаяно и той неохотно пусна кирката на земята. Последното, което видя, бяха пълните й със страх очи, защото Хасан стовари приклада на автомата си върху главата му и той се строполи на земята, потънал в мрака на безсъзнанието.

Очукано бяло такси спря до колата на Софи и Сам Левин изскочи от него. Таксито се отдалечи, а Сам се опита да звънне на Софи по мобилния. Не се изненада, че не вдигна, така че й изпрати текстово съобщение къде се намира. Когато не получи отговор и на него, тръгна към гробището — знаеше, че тя често изключва телефона си по време на операции.

Накуцваше леко, защото го болеше хълбокът и цялата лява страна от удара. В объркването след катастрофата беше забравил очилата си за нощно виждане в багажника на повредената кола, но пък никога не се разделяше с автоматичния си пистолет. Придвижваше се бавно и тихо и се надяваше, че Софи ще го забележи, преди да попречи на наблюдението.