Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Гробището беше тихо и пусто. На всеки няколко метра Сам спираше, за да се огледа и ослуша. Очакваше всеки миг Софи да изскочи от тъмното и да го потупа по рамото, но това така и не се случи.

След като направи още няколко крачки, отново спря, но този път, защото чу някакъв шум. Беше тракане на камъни, поставяни един върху друг, и идваше от центъра на гробището. Сам се промъкна тихичко няколко метра по-близо и спря до ниска подпорна стена.

Тракането някъде долу не преставаше. Той надникна предпазливо над стената и видя няколко неясни фигури да се движат около плитък гроб близо до нисък каменен осветителен стълб, който отдавна беше престанал да изпълнява функциите си.

Агентът извади пистолета си и зачака. Минаха няколко минути и той почна да се чуди къде ли е Софи и защо не ги арестува. Може би се беше отказала от разузнаването? Но това нямаше да му попречи да изпълни дълга си.

Прехвърли се през стената с болезнена гримаса и закуцука надолу към иманярите. Тракането на камъни престана и той видя как крадците отстъпват към южния край на гробището. Направи опит да се затича, но остра болка в глезена го накара да затътри крака. Обзет от безсилие, той спря и изкрещя:

— Стой!

Командата постигна точно обратното — вместо да спре иманярите, ги накара да хукнат с все сили. Сам чуваше тупането на краката им, докато тичаха през гробището. След секунди се чу шумът на два двигателя, последван от свирене на гуми, когато колите полетяха напред.

Сам поклати глава, когато видя отдалечаващите се стопове, после извика:

— Софи, къде си?

Отговори му само мълчанието на празното гробище. Сам закуцука към осветителния стълб и пристъпи към древния гроб. Очакваше да намери набързо изкопана шахта. Вместо това с изненада видя, че гробът е покрит с купчина камъни. Знаеше, че е много необичайно крадците да прикриват следите от работата си, и обзет от любопитство, свали няколко камъка от върха на купчината. И едва не падна по гръб, когато на лунната светлина видя щръкнала нагоре ръка.

Преглътна, продължи бързо да маха камъните и след, малко разкри окървавения труп на мъртвия палестинец.

Сякаш неясна светлина проникваше през клепачите на Дърк, макар клепачите му да бяха здраво стиснати. Обаче в пулсиращата болка, която стискаше главата му, нямаше нищо неясно.

С огромно усилие най-сетне успя бавно да отвори клепки и присви очи, когато фокусира поглед върху светещия фенер, сложен на сантиметри от лицето му. Усети студенината на твърдия варовик под тялото си. Ръцете му се размърдаха, докато търсеше къде да се подпре.

Пое дълбоко въздух, подпря се с ръце и седна. Пред очите му затанцуваха рояци звезди и той за малко не припадна отново. След минута прилошаването донякъде премина и той опипа главата си. Огромната цицина на тила го болеше и беше лепкава от засъхваща кръв.

Мозъкът му бавно започна да работи отново. Седнал сам в празната пещера, той извика Софи с несигурен глас. Пищящите му уши не доловиха нищо, освен мълчание. Дърк взе фенера и се изправи. Залиташе като пиян.

Огледа пещерата, после бавно се измъкна през прохода. Гробището бе тъмно и тихо, така че Дърк се върна в каменоломната.

Завика отново Софи и му се стори, че в отговор чува слабо пляскане. Макар слухът му да не се бе възстановил напълно, звукът, ако беше действителен, сякаш идваше от големия тунел вдясно. Беше същият тунел, в който Мария беше влязла заедно с двамата мъже и експлозивите.

Дърк влезе в тунела и закрачи толкова бързо, колкото му позволяваше туптящата в главата му болка. Не знаеше, че тунелът продължава повече от двеста метра под хълма и разсича на две парцела на Харам аш Шариф на няколко метра над главата му. Най-важното за нападателите беше близостта до Купола на скалата.

Тунелът завиваше и лъкатушеше, на местата, от които бяха изсичани варовикови плочи, имаше малки ниши. След един остър завой Дърк видя напред слаба светлина. Сърцето му прескочи и той забърза натам, като пренебрегваше острата болка, която пронизваше нещастната му глава при всяка крачка.

Светлината стана по-ярка, когато мина почти на бегом през малко квадратно помещение и навлезе в прав участък на тунела. Стигна до друго помещение с извити като на аквариум стени. В центъра стоеше един от електрическите фенери. Вдясно имаше купчина прозрачен подобен на пудинг материал, залепен до стената, от центъра й висяха кабелите на няколко детонатора. А вляво от него лежеше Софи — извиваше се и се мъчеше да освободи вързаните си с парчета от презрамките на раница глезени и китки. Не можеше да вика, защото устата й беше запушена с парцал, залепен с лента широко тиксо. За да ограничат свободата на движенията й, бандитите бяха затиснали коленете й с голям тежък камък. Щом Софи видя Дърк, ужасът в очите й изчезна.