Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Някакви подозрения за кого може да работят?

— Всъщност не. Проведох множество проучвания, имам някакви подозрения, но нямам сериозни доказателства. Със Сам правим каквото можем, но… — каза тя и въздъхна при мисълта за загиналия агент Холдер.

Дърк мълчаливо стисна ръката й.

— Никога не съм си мислила, че ще трябва да се оправям с нещо подобно. — Очите й бяха пълни със сълзи. После погледна Дърк. — Наистина се радвам, че си тук.

Той я прегърна и замълчаха. Софи постепенно се успокои. Пое си дълбоко дъх и се усмихна през сълзи.

— Усещаш ли аромата на жасмин? Винаги съм го харесвала. Напомня ми за детството ми, когато всички дни бяха пълни с щастие.

— Пак ще са пълни — обеща Дърк.

— Трябва да се връщам на работа — въздъхна тя, макар ръцете й да не се отделяха от Дърк.

— Ще те чакам — отговори Дърк.

— Тази вечер ми се налага да работя. Наблюдение. Получихме информация за един крадец, който може да е свързан с тези ливански контрабандисти.

— Може ли да дойда и аз?

Софи понечи да възрази, но отстъпи.

— Днес наистина сме малко зле откъм персонала. Ще съм само със Сам. Така че малко помощ няма да ни дойде зле. Обаче този път без геройства.

— Безмълвен наблюдател. Обещавам — отговори той с усмивка.

Пуснаха се и се изправиха. Софи изведнъж усети някакво нежелание да тръгва, но не можеше да каже защо. Накрая хвана Дърк за ръка и бавно го поведе обратно.

„Отоманска звезда“ бавно влезе в израелското пристанище Хайфа и хвърли котва в края на тихата западна част. Текстилът, който караше, беше малко и екипажът лесно би могъл да изпразни трюма за няколко часа. Хората обаче бяха получили недвусмислено нареждане да протакат работата, докато не стане късно вечерта.

Мария и един от еничарите показаха фалшиви паспорти на контролния пост на излизане от пристанището, взеха кола под наем и потеглиха към Хайфа. Преструваха се на женена отскоро двойка на сватбено пътешествие и можеха да пътуват из цялата страна, без някой да ги подлага на кой знае какви проверки. Но на път за Ерусалим не искаха да рискуват в никакъв случай. Мария пое по обиколен маршрут, за да не влязат случайно в Западния бряг и след това да бъдат подложени на допълнителни проверки на пропускателните пунктове, където биха могли да открият пистолета, парите и очилата за нощно виждане.

Мария знаеше много добре, че да се вкара и да се превози октогенът до местоназначението е сложна задача. Закар и неговите другари от Мулетата можеха да се справят с опасността, и то на цена, която си заслужаваше да бъде платена. Арабският контрабандист й беше описал подробно как експлозивът ще бъде превозен първо с камионетка, след това пеша, а на едно място дори щял да бъде прикрепен към коремите на овце, за да не бъде открит от израелските сили за сигурност.

Обаче това беше само половината от предизвикателството. Тя трябваше лично да свърши една не по-малко важна работа.

Влязоха в оживените улици на Ерусалим, минаха покрай Стария град и поеха на запад към един от по-новите квартали. Стигнаха до наскоро открития хотел „Уолдорф Астория“, паркираха колата на улицата и отидоха пеша до следващата пряка в южна посока. Намериха свряната между магазини за сувенири малка чайна — на прозорците висяха завеси от мъниста — и влязоха. Един брадат мъж в ъгъла се изправи и й се усмихна. В устата му лъсна златен зъб. Мария се приближи до него, следвана от своя еничар, и попита:

— Ал Катиб?

— На вашите услуги — отговори палестинецът и й се поклони. — Няма ли да седнете?

Мария кимна и седна, еничарят седна до нея. Ал Катиб се настани срещу тях и им наля чай. Кожата му беше потъмняла от слънцето, а ръцете му загрубели като на иманяр, какъвто всъщност беше.

— Добре дошли в Ерусалим — каза той, като вдигна чашата си в нещо подобно на тост.

— Благодаря — отвърна Мария, докато оглеждаше помещението, за да види дали някой не подслушва. — Успяхте ли да изпълните задачата, за която бяхте нает?

— Да, без затруднения. Водопроводът е точно там, където посочихте. Това е удивително историческо потвърждение. Мога ли да попитам откъде се сдобихте с тази данни?

Сега беше ред на Мария да се усмихне.

— Както знаете, стената около Стария град е построена от Сюлейман Великолепни в началото на шестнайсети век. Неговите инженери са картографирали подробно местоположението й, включително разположението на препятствията. Картите, които купихме в Турция, са пълни със стари водопроводи и други съоръжения, строени по времето на Ирод. С времето са рухнали и забравени.