— Ще ви оставя копие от доклада от Кирте. Позволих си да го преведа на английски. — Погледна Пит извинително. — Полицаят докладва, че корабите, които описахте, ги нямало и мястото било пусто.
— Значи бързо са успели да заличат следите си — подхвърли Гън.
— Пристанищният дневник съобщава, че голям съд, подобен на описания от вас, е бил по-рано на кея и е натоварил пратка текстил. Обаче документите сочат, че корабът е отплавал поне осем часа преди вашето пристигане там. — Полицаят погледна Пит със съчувствие. — Съжалявам, но в момента не можем да направим повече, освен ако не получим допълнителни доказателства.
— Цялата тази история наистина взе да става много объркваща — каза Пит, като потисна раздразнението си. — А можете ли да ни кажете чия собственост е експортната компания в Кирте?
— Частна фирма на име „Анадолски Експорт“. За тях има информация в доклада. — Полицаят погледна замислено Пит и добави: — Ако мога да направя още нещо за вас, моля, кажете.
— Не, благодаря — отговори Пит кратко.
Когато полицаите си тръгнаха, Гън поклати глава.
— Направо не е за вярване. Две убийства и едно отвличане и няма други виновни, освен нас.
— Да, неприятна работа — съгласи се капитан Кенфийлд.
— Причината е, че играем с подправени карти — подхвърли Пит. — Очевидно от „Анадолски Експорт“ са подкупили тамошната полиция. Мисля, че нашият полицай е наясно с това.
— Възможно е да се опитват да запазят достойнство, защото изпаднаха в доста неловко положение — вметна капитан Кенфийлд.
— Би трябвало да ги е повече грижа да си свършат работата както трябва — възрази Гън.
— Смятах, че след като си им казал, че си видял жената от кражбата в Топкапъ, ще се заемат сериозно — каза Кенфийлд.
Пит поклати глава.
— Не им казах за нея.
— Защо? — попита Гън учудено.
— Защото не исках да излагам кораба на други опасности, докато сме в турски териториални води. Видяхме с очите си на какво са способни тези типове, които и да са. Освен това имах подозрение, че местната полиция няма да свърши работа.
— Да, вероятно си прав — съгласи се Кенфийлд.
— Не можем да ги оставим да се измъкнат просто така! — възрази Гън.
— Прав си — съгласи се Пит и добави решително: — Няма да ги оставим да се измъкнат.
Точно преди „Егейски изследовател“ да отплава, пристигна Съмър.
— Взех по-ранен самолет от Лондон и реших, че ще е по-лесно да ви хвана тук в Чанаккале на идване от Истанбул — каза тя на баща си. Лицето й стана тъжно. — Чух за корабните останки… и за случилото се с Танг и Айвърсън.
— Да, наистина ужасно — въздъхна баща й. — А ти? Попадна ли на нещо интересно в Англия?
— Не интересно — отвърна Съмър. — Направо невероятно.
Част трета
Сянката на полумесеца
— Софи, мисля, че имам нещо важно за теб — каза Сам Левин още от вратата.
— Да?
— Един от нашите информатори, Ахмед, съобщава за възможно ограбване на гробове тази нощ в Кедрон.
— Кедрон? Почти до стените на Стария град? Много нагли са станали.
— Ако е вярно, защото Ахмед често ни дава неточна информация.
— Кой ще върти лопатите?
— Знае само едно име. Хасан Акаис. Дребен крадец. — Сам седна на стола срещу бюрото на Софи.
— Нищо не ми говори — каза тя. — Трябва ли да го познавам?
— Арестувахме го преди година при акция в Яфа. Нямахме достатъчно доказателства, за да му повдигнем обвинение, така че го пуснахме да си върви. Оттогава май не се е забърквал в нищо. Та значи той наел нашия информатор да му пасе овцете и момчето дочуло разговор за довечера.
— Изглежда ми несериозна работа.
— И аз си помислих същото. Обаче после се появи това — отговори Сам и й подаде компютърна разпечатка. — Пуснах името му в базата данни и бльок — Мосад подозира, че може би има връзка с Мулетата.
Софи зачете разпечатката.
— Може наистина да е несериозна работа — каза Сам, — но реших, че трябва да знаеш.
Софи кимна, върна му разпечатката и каза:
— Искам да поговоря с този Хасан. Май ще трябва да отидем.
— Малко сме зле откъм хора за акция тази вечер. Лу и останалите са в Хайфа, а Робърт е болен от грип.
— Значи, Сами, ще се наложи да бъдем само двамата. Някакви възражения?
— Не. Ако този тип има нещо общо с Цезарея, и аз искам да го пипнем.
Съставиха плана, Сам си тръгна, а Софи се върна към работата си.
Почувства, че някой я гледа. Вдигна глава и с изненада видя на вратата Дърк. Държеше голям букет люляк.
Читать дальше