Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Момчета, имате ли свободна минутка?

— Разбира се — отговори Гън. — Какво друго имаме да правим, освен да си скубем косите от яд?

Зибиг влезе с папка в ръка и тръгна към масата с картите.

— Може би това ще ви пооживи. Имам информация за твоя каменен монолит.

— Вече не е мой — изръмжа Руди.

— Успя ли да си спомниш надписа на латински? — попита Пит и се плъзна настрана по пейката, за да направи място на Зибиг и Руди да седнат.

— Да. Всъщност го записах веднага щом се върнахме на кораба, но го отложих заради цялата бъркотия. Тази сутрин се заех отново с него и го преведох.

— Кажи ми, че е надгробният камък на Александър Велики! — възкликна Гън с надежда.

— Това няма да е истина по две причини. Първо, каменната плоча не е надгробна, а паметник. И второ, в нея не се споменава Александър.

Отвори папката. Вътре имаше два листа. На първия на ръка бе записан латинският текст, който Зибиг беше нахвърлил, след като беше видял монолита. На другия имаше разпечатан на принтер превод.

„В памет на центуриона Плавций,

Член на Палатинската школа и верен пазач на Елена. Загинал в морска битка на това място.

Вяра. Чест. Вярност.

Корникулар 13 13 Офицер от римската армия, адютант на центурион. Наричан така, защото носел корникул — малка значка с форма на рог. — Б.пр. Траян.“

— Центурион Плавций — повтори Гън. — Значи е паметник на римски войник?

— Което усилва вероятността короната на Ал да се окаже с римски произход — подарък от император Константин.

— От Палатинската школа, верен на Елена. Доколкото си спомням, Палатинската школа е елитна част, която охранявала по-късните римски императори. Нещо като преторианската гвардия. Споменатата Елена трябва да е императрица Елена.

— Точно така. Майката на император Константин I, който управлява в началото на четвърти век. Елена живее от 248 до 330 след Христа, така че камъкът и короната най-вероятно са от тази епоха.

— Имаш ли представа кой може да е Траян? — попита Гън.

— Корникуларът е офицер, обикновено заема поста на помощник. Потърсих в няколко бази данни за Рим, но не можах да открия нищо.

— Всичко това е хубаво, но голямата загадка си остава. Какъв е произходът на монолита и короната и защо са били в отомански кораб?

Погледна покрай Зибиг и изражението му се оживи, когато забеляза двама мъже в сини униформи да се приближават по кея.

— Е, местните полицаи се връщат — каза той. — Надявам се, че носят документа за освобождаването ни.

Капитан Кенфийлд посрещна полицаите на кея и ги заведе в каюткомпанията, където към тях се присъединиха Пит и Гън.

— Ето документа за прекратяване на задържането ви — каза по-възрастният полицай, застаряващ мъж с щръкнали уши и гъсти черни мустаци. — Правителството ви беше твърде убедително — добави той с усмивка. — Може да отплавате.

— Докъде стигна разследването на смъртта на двамата членове от моя екипаж? — попита Кенфийлд.

— Подновихме го като възможно убийство. Обаче в момента нямаме заподозрени.

— А какво стана с яхтата „Султана“? — попита Пит.

— Да, ние видяхме с очите си как едва не го сряза на парчета с винтовете си — обади се Гън.

— Проследихме въпросния плавателен съд до собственика му, който ни съобщи, че вероятно нещо бъркате. Яхтата е на чартърно плаване до Ливан. Тази сутрин получихме снимки на въпросния плавателен съд, закотвен в Бейрут.

— „Султана“ е силно повредена. Просто не е възможно да е стигнала с плаване до Бейрут — отбеляза Пит.

Другият полицай отвори черната си чанта, извади няколко разпечатани на принтер снимки и му ги подаде.

Снимките бяха направени откъм носа и левия борд на синята яхта, пристанала до някакъв прашен кей. Пит не пропусна да отбележи, че на никоя не се вижда десният борд, където катерът беше блъснал яхтата. Последната снимка беше на първата страница на ливански вестник, на която се виждаше датата, а яхтата стоеше като фон. Гън се наведе над рамото на Пит, докато той разглеждаше снимките.

— Да, със сигурност прилича на „Султана“ — отбеляза той неохотно. После кимна, когато Пит му показа снимката, на която ясно се виждаше надписът върху спасителния пояс. Дърк също кимна. Нямаше доказателства, че снимките са подправени.

— Това не променя факта, че един от нашите учени беше отвлечен и отведен с яхтата на пристанище нагоре по брега — продължи Пит.

— Да, нашият отдел се свърза с полицията в Кирте и те изпратиха полицай да огледа пристанището, което описахте — каза по-възрастният полицай, обърна се към помощника си и му кимна. По-младият бръкна отново в чантата, извади дебел пакет и му го подаде.