Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Някой май спомена израелски танкер? — обади се капитан Кенфийлд, който беше дочул разговора им от другия край на мостика.

— В момента гледам един, пристанал в залива на едни турски приятели — отговори Пит.

Лицето на Кенфийлд пребледня.

— Докато бяхме в Чанаккале, беше подаден сигнал за тревога заради изчезнал израелски танкер близо до Манагат. Всъщност става дума за танкер, превозващ вода.

— А, да, преди няколко седмици видях такъв — каза Пит. — Колко е голям?

— Мисля, че се казва „Даян“ — отговори капитанът, приближи се до компютъра и погледна, за да е сигурен. — Да, точно така се казва. Вместимост приблизително осемстотин тона и дължина почти сто метра.

Завъртя компютъра към Пит и Джордино, за да могат да разгледат снимката на изчезналия кораб. Нямаше съмнение, че става дума за същия съд.

— Тези снимки са отпреди по-малко от двайсет и четири часа — каза Ал, след като видя автоматично отбелязваната дата и часа.

— Капитане, работи ли обезопасеният сателитен телефон? — попита Пит.

— Разбира се. Искаш да се обадиш на някого?

— Да — отговори Дърк-старши. — Мисля, че вече е време да се обадим във Вашингтон.

— О’Куин, добре, че се отби. Влизай и се настанявай.

Офицерът от разузнаването беше изумен, че вицепрезидентът на Съединените щати лично го посрещна във фоайето на втория етаж на сградата на изпълнителната власт „Айзенхауер“ и го въведе в кабинета си. Със сигурност вашингтонският протокол изискваше секретар или помощник да въведе човека с по-нисък ранг в осветеното леговище на Номер втори в държавата. Обаче Джеймс Сандекър беше от рядката порода, която не виждаше смисъл в подобна показност.

Преди години пенсионираният флотски адмирал Сандекър беше един от основателите на Националната агенция за морско и подводно дело и помогна много за превръщането й в силна океанографска служба. Изненада всички, когато предаде управлението на Пит и прие да се кандидатира за вицепрезидент, като се надяваше, че на новия пост ще може да направи още повече за опазването на световните океани. Сандекър беше дребен, но пламенен човек с рижа коса и малка козя брадичка и се славеше като прям и искрен човек.

По време на инструктажи в областта на сигурността О’Куин често се забавляваше да наблюдава колко бързо схваща адмиралът най-важното за даден въпрос или човек и стига до същността.

Сега за пореден път се възхити на десетките стари картини на някогашни кораби и яхти, които покриваха облицованите с дървена ламперия стени.

Сандекър се настани зад писалището си, а О’Куин седна на креслото срещу него.

— Липсва ли ви морето, адмирале?

— О, има много дни, когато бих искал да плавам на нещо друго, а не на писалището — отговори Сандекър, бръкна в едно чекмедже и извади дълга пура. После мина направо на въпроса. — Следите ли събитията в Турция?

— Да, сър. Това е част от регионалната ми задача.

— Какво знаеш за оная откачалка Озден Челик?

О’Куин трябваше да помисли малко.

— Турски бизнесмен. Свързват го с членове на саудитското кралско семейство. Смятаме, че може би е набъркан във финансирането на Партията на щастието на мюфтията Батал. Защо питате?

— Очевидно се занимава и с разни други неща. Знаете ли за израелския танкер, който изчезна преди два дни?

О’Куин кимна. Беше чел за станалото във всекидневния бюлетин.

— Видян е в малко пристанище, контролирано от Челик, намиращо се на няколко мили от Дарданелите. Разполагам със сигурни данни, че този тип стои зад скорошната кражба на артефакти от Топкапъ. — Сандекър плъзна сателитна снимка на танкер по плота на писалището.

— Топкапъ? — повтори О’Куин и веждите му се вдигнаха почти до косата. — Ние смятаме, че може да има връзка между кражбата в Топкапъ и скорошните нападения срещу джамиите и Купола на скалата в Ерусалим.

— Да, президентът е информиран за тази вероятност.

О’Куин се зае да проучва сателитната снимка.

— Сър, мога ли да попитам как сте стигнали до тази информация?

— Чрез Дърк Пит от НАМПД. Двама от неговите учени са били убити от хората на Челик, а трети отвлечен и закаран в същото пристанище — отговори Сандекър и посочи снимката. — Пит успял да измъкне човека си, но на пристанището открили контейнер с пластични експлозиви. Армейски октоген, за да съм точен.

— Та това е взривното вещество, което беше лабораторно установено след взривовете в джамиите! — развълнувано каза О’Куин.