Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Хамет знаеше, че разполагат само с минути, ако не и секунди, така че почти изблъска мъжете от каюткомпанията. Когато и последният моряк изскочи, той също излезе на палубата и затвори вратата. Намираха се в основата на надстройката, която се извисяваше над десния борд. Помощник-капитанът се затича, а екипажът го последва по палубата, плътно до надстройката, така че да не ги виждат от мостика над тях. Хамет затича в обратната посока — към кърмовата стълба, която се спускаше в машинното отделение.

Автоматичната стрелба продължаваше и когато стигна до кърмовата страна на надстройката, той видя десетина мъже, застанали край кърмовия релинг, да стрелят към водата. Приведе се, спринтира към вратата за стълбата и после три палуби надолу. Озова се в широк коридор. Вратата на машинното беше малко по-нататък. Той предпазливо се промъкна до нея, отвори я и надникна. Лъхна го топъл въздух, а шумът почти го оглуши.

Беше се надявал похитителите да не са довели механик за еднопосочното си пътуване и се оказа прав. Машинното отделение беше празно. Той се спусна бързо по тясната метална стълба, спря до огромния двигател и се замисли какво да направи. Имаше различни начини да спре двигателя, но рязката загуба на мощност щеше да предизвика тревога сред нападателите. Трябваше му някакво забавяне, за да може екипажът да се измъкне в безопасност.

Погледът му се спря на горивните резервоари, които се издигаха в предния край на помещението — огромни като хоризонтални силози за зърно.

— Ама разбира се — измърмори той и пристъпи към тях.

След по-малко от десет минути Хамет беше отново на горната площадка на металната стълба. Стрелбата беше престанала, не се виждаха и еничарите, което го разтревожи. Надникна над кърмовия релинг и видя малък катер, който се полюшваше в килватера на танкера — бандитите явно бяха стреляли по него.

Бързо тръгна към задната страна на надстройката откъм левия борд. Надникна иззад ъгъла и с облекчение установи, че тук палубата е пуста. Няколкото въжета, които се полюшваха от релинга, събудиха у него надежда, че може би екипажът е успял да се измъкне. Сърцето му обаче се сви, когато видя, че гумената лодка все още е на стойката си. Предпазливо се промъкна до релинга и надникна през борда да види дали някой виси на въжетата, но те бяха празни.

Чу трясъка на пистолетния изстрел почти от упор. По крака му потече нещо топло и усети пареща болка в бедрото. Кракът му поддаде и той падна на палубата. От сенките на надстройката излезе Мария и спокойно се приближи към него. Пистолетът й бе насочен в гърдите му.

— Капитане, малко е късно за разходки — каза тя студено. — Време е да се присъедините към моряците си.

Хамет я изгледа гневно и извика:

— Защо правите това?

Тя не отговори на въпроса му. Дотичаха двама еничари, сграбчиха го под мишниците, завлякоха го в каюткомпанията и го захвърлиха на пода. Отчаяният му екипаж също беше там, охраняван от пазач с готов за стрелба автомат.

Помощник-капитанът клекна до Хамет, за да се погрижи за раната му.

— Надявах се, че няма да ви намеря тук — изстена капитанът.

— Съжалявам, шефе. Тези типове спряха да стрелят точно когато връзвахме въжетата на релинга. Забелязаха ни още преди да сме успели да спуснем лодката. — И добави съвсем тихо: — А ти успя ли?

Капитанът погледна ранения си крак, след това кимна.

— Да, би могло да се нарече и успех — отговори с пресекващ глас, усещаше, че всеки момент ще припадне. — По един или друг начин нашето пътуване е пред края си.

На три мили северно от танкера, турската брегова охрана продължаваше безуспешно да вика ту „Даян“, ту полицейския катер. Щом му докладваха за стрелба на „Даян“, капитанът на катера нареди танкерът веднага да бъде пресрещнат.

Катерът на бреговата охрана се понесе към големия кораб. Стрелецът зад картечницата на носа беше готов, малкия абордажен екип също. Катерът обиколи танкера — от полицейския катер нямаше и следа, — приближи се откъм десния борд и капитанът извика през мегафона:

— Тук катер на бреговата охрана ТБО-301. Нареждам ви да хвърлите въжената стълба и да се приготвите за проверка.

— Капитане, откъм десния ни борд се приближава друг кораб — извика помощникът му.

Капитанът се обърна и видя тъмна на цвят луксозна яхта.

— Кажи им да се дръпнат, ако не искат да ги пратим на дъното — нареди той раздразнено и отново насочи вниманието си към танкера, защото на релинга се беше появил човек.