Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Ха, тази яхта ми се струва позната.

Италианската яхта мина покрай тях с пълна скорост и курс на юг и Джордино потвърди предположението на Пит:

— Да, това е яхтата на Челик.

— Вероятно бяга от местопрестъплението.

— Което означава, че нямаме много време. — И изгледа Пит многозначително.

Пит не отговори, а продължи със самоубийствена скорост към кораба — бомба; мъчеше се да измисли как да го спрат.

— Ето го! — каза Ласло.

На две мили пред тях и малко вляво видяха кърмата на черния танкер да изчезва зад хълмовете на западното турско крайбрежие.

— Насочили са го право към Златния рог — отбеляза Пит. Всичките му съмнения за мисията на танкера вече бяха изчезнали.

Това беше един от най-гъсто населените райони на града и вече почти от две хиляди години неговото водно сърце. Прицеленият в Сюлеймание, която се намираше само на няколко преки от залива, кораб — бомба не само щеше да разруши историческата постройка, но и да отнеме живота на половин милион души, които живееха в зоната, докъдето щеше да стигне взривната вълна.

Останалата без капитан „Даян“ обаче още не беше стигнала до целта си. Размина се на косъм с един от ранните фериботи и Пит видя как капитанът му размаха юмрук към танкера и наду сирената, въпреки че на мостика не се виждаше жив човек.

— Няма следи от хора на борда — каза Джордино, извил врат към високо издигащите се над водата бордове и надстройки на танкера.

Пит се приближи откъм левия борд, като се оглеждаше за някакъв начин да се качи, след това се стрелна покрай носа на танкера, за да огледа десния борд. Джордино му посочи спускащата се почти във водата стълба.

— Да, това е по-добре, отколкото да се катериш по въже — съгласи се Пит и приближи подводницата до стълбата. — Поеми щурвала и стой наблизо, но не прекалено…

— Сигурен ли си, че трябва да се качиш?

— Ласло — обърна се Пит към командоса, — с твоя опит ще успеем да обезвредим експлозивите. Ако не успеем, ще обърна танкера към Мраморно море и после изчезваме.

— Не се бавете излишно — посъветва ги Ал, докато се измъкваха от задния люк.

— Ако ми трябваш, ще се свържа с теб на 86-и канал — каза му Пит, преди да излезе на палубата.

— Ще чакам — отговори Джордино.

Пит закрачи внимателно по хлъзгавата лява баластна цистерна, хвана се за стълбата и се закатери. Ласло бързо го последва.

Щом стъпиха на палубата, Пит погледна към носа на кораба и веднага видя големите изрязани отвори, в които според Грийн бяха експлозивите.

— Дано имаме време — викна Пит, докато тичаше натам. — Господи, дано имаме време!

Еничаринът се приближи доста колебливо и може би тъкмо затова Мария му се озъби:

— Какво има?

— Госпожице Челик, джетът, с който се разминахме… Мисля… мисля, че е същият от нападението срещу пристанището в Кирте.

Мария чак зина от удивление, но това трая само миг. Обърна се и през тонираните стъкла успя да зърне задницата на „Куршум“ да изчезва зад скалистия нос в посока Златния рог.

— Обръщай — кресна тя на капитана на яхтата. Очите й святкаха от гняв. — Връщаме се!

Пит направо не знаеше откъде да започне. Високи метър и осемдесет палети, пълни с двайсеткилограмови торби амониева селитра, бяха струпани навсякъде из предния трюм, при това доста немарливо — очевидно бяха бързали при товаренето. Сигурно бяха скрили сандъчетата с мощния октоген някъде между тях. А към тях трябваше да са свързани взривателите и капсул-детонаторите.

Каза на Ласло, че разполагат само с минути да намерят експлозивите и да ги обезвредят, и той започна да претърсва трюма откъм левия борд, като преди това набързо обясни на Пит какво да търси. Половината от времето изтече, докато Пит се промъкваше към центъра на трюма, където откри десетки сандъчета с пластичен експлозив, напъхани между дървените палети. Започна да ги отваря едно по едно, но вътре имаше само експлозиви, без детонатори. През цялото време в главата му невидим брояч отмерваше минаващите секунди. Едва когато отвори последното сандъче видя малък електрически часовник с взривател и капсул-детонатори, напъхани в пластичния експлозив. Обнадежден, той измъкна капсул-детонаторите от меката маса и тръгна да се връща през лабиринта от палети.

Пет минути вече бяха минали, когато се изкачи по стълбата от трюма и стъпи на палубата. Ласло излезе от другата страна и се втурна към него, стиснал два електрически часовника. Пит му подаде своя с взривателя и капсул-детонаторите и каза: