Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Намерих ги скрити в един сандък.

— Не е достатъчно. — Ласло се намръщи. — Заложили са множество взриватели. Намерих втория случайно, пъхнат в палет с изкуствен тор. Сигурен съм, че има и други.

Погледна часовника на Пит, след това намерените от него.

— Още четиринайсет минути и бум — каза и запрати часовниците заедно с взривателите през релинга. — Няма начин да намерим всички.

— Значи върви да намериш екипажа — нареди Пит, — а аз ще обърна танкера към пролива.

И хукна към мостика. Палубата под краката му потрепери и целият кораб се разтресе. Стигна до страничната стълба, хвърли поглед към кърмата — и му се дощя да не го беше правил.

От изток върху танкера връхлиташе синята яхта на Озден Челик.

Джордино вече беше видял движещата се с пълен ход яхта да поема към танкера. Включи радиостанцията на 86-и канал и се опита да предупреди Пит, но от мостика на „Даян“ не дойде никакъв отговор. Той даде газ и отдалечи подводницата към центъра на протока, като продължаваше да се движи успоредно на танкера. Беше твърде ниско над водата, за да вижда нещо друго, освен мостика, но зърна Ласло да върви по палубата.

Погледна назад и с изненада видя, че яхтата е сменила курса и бързо се приближава към него. Осъзна, че сигурно не са видели как Пит и Ласло се бяха качили на танкера. Двама души се бяха изправили на носа с автомати в ръце.

Джордино бутна дроселите на пълен ход и „Куршум“ едва не излетя от водата. Мина пред носа на танкера и се приближи към северния бряг. Малко по-нататък бе мостът Галата, който според Джордино можеше да му осигури известно прикритие. Хвърли поглед през рамо и видя, че яхтата е само на петдесетина метра зад него и бързо се приближава. Изруга, когато видя на носа й да разцъфват малки жълти светлинки.

Залпът попадна във водата само на сантиметри от корпуса на подводницата. Джордино завъртя щурвала рязко наляво, след това отново надясно. Обтекаемата като риба подводница изпълняваше командите на секундата и той започна да се движи на зигзаг.

Мостът Галата изведнъж изникна право отпред, Джордино прелетя под него и щом се озова от другата страна, отново зави рязко. Обърна се и видя, че яхтата продължава да го следва. По-бързият и маневрен „Куршум“ най-сетне започна да показва превъзходството си и разстоянието между двата съда започна да се увеличава. Обаче това само накара стрелците да засилят стрелбата.

Джордино продължи да се движи на зигзаг. На половин миля пред него се появи друг мост — „Ататюрк“. Нещо изтрополи над главата му и той инстинктивно се наведе. Когато вдигна очи, видя три дупки от куршум в пластмасовия наблюдателен купол. Идеята му, да намери някакво прикритие и да се потопи вече беше неосъществима, така че той отправи поглед към моста.

От канала се издигаха няколко дебели подпори и Джордино се насочи към тях. Можеше да се откъсне от яхтата, като плава между тях, и така бандитите нямаше да имат открита линия за стрелба. Обаче грижата му да оцелее някак си отслабна, когато се сети за Пит и натоварения с експлозиви танкер.

Само на около миля зад него „Даян“ беше пред края на смъртоносното си плаване. Джордино трябваше да е там, за да прибере двамата мъже от танкера, и колкото по-бързо се върнеше, толкова по-добре.

Отново погледна през рамо и видя, че преследващата го яхта е изчезнала.

Ласло лесно намери затворения екипаж. Макар да бе изгубил сили от раната, капитан Хамет беше накарал хората си да започнат да търсят път за спасение на секундата, след като пазачите напуснаха каюткомпанията. Дебелата верига, която блокираше вратата, бързо беше обявена за неразрушима, така че мъжете насочиха вниманието си другаде. Бяха заобиколени от стоманени херметични стени, така че всъщност разполагаха само с един път и той беше нагоре.

С големите готварски ножове от малкия камбуз екипажът започна да си пробива път през окачения таван и минаващата от там вентилационна тръба — надяваха се да излязат през нея на палубата над тях. Ласло чу шума, който вдигаха, и веднага се отправи към вратата на каюткомпанията. Бързо свали веригата и отвори вратата. Неколцина моряци с ножове в ръцете, стъпили върху масите, спряха работата си и се вторачиха изненадано в него.

— Кой е капитанът? — попита Ласло.

— Аз съм капитанът на „Даян“ — отговори Хамет. Беше настанен в кресло, раненият му крак бе вдигнат на стол пред креслото.

— Капитане, корабът ще избухне след минути. Кой е най-бързият начин да изведете моряците си?