Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Изтрещя оглушителен изстрел, но не от глока на Фарзад. Тялото на наемника отхвърча към щурвала и се свлече на пода, като оставяше кървава диря по пулта за управление.

Ласло влезе. Автоматът му бе насочен към проснатия на пода наемник, чиито дрехи още димяха.

— Добре ли си? — попита той Пит и го огледа.

— Да, тъкмо се наслаждавах на малко фойерверки — отговори американецът и се закашля заради гъстия пушек. — Благодаря ти за навременната намеса.

Ласло му подаде пожарогасителя, който стискаше под мишница.

— Реших, че може да ти дотрябва. Благодаря за въздушната атака.

— Е, сега сме квит — отговори Пит и се зае да гаси пламъците, които весело проблясваха тук-там.

— Не го забелязах този да се качва на борда — отбеляза Ласло и подритна Фарзад, за да се увери, че наистина е мъртъв.

— Промъкна се след първите двама.

— Сигурно ще опитат още веднъж.

— Времето изтича, но за всеки случай може да издърпаш стълбата.

— Добра идея. А ние какво ще правим?

— Ще духнем. Можеш да плуваш, нали?

— Това ми влиза в професията. Ще се видим долу. — И тръгна да слиза на палубата.

Пушекът вече се беше разнесъл през строшените стъкла на мостика. Пит отиде до щурвала. „Даян“ беше завършила по-голямата част от широкия завой и сега носът й постепенно започваше да сочи към южния свод на моста Галата. Сякаш знаеше, че Пит го търси, Джордино се обади по радиостанцията.

— Тук „Куршум“. Току-що минах под моста и съм успоредно на мостика на зелената драга. Какво да правя?

Пит му обясни плана си и Ал чак подсвирна.

— Надявам се, че днес си закусил, защото иначе може да ти прилошее. С колко време разполагате?

Пит си погледна часовника.

— Приблизително шест минути, но ще сме на място на третата.

— Е, благодаря, че ще докарате бомбата при мен. Не закъснявайте обаче — добави Ал и прекъсна радиовръзката.

„Даян“ вече беше завила и южният свод на моста Галата се издигаше само на половин миля от носа й. Пит бутна дроселите докрай в опит да накара танкера да плава по-бързо, защото секундите отлитаха, а мостът си оставаше все така далеч. Знаеше, че всичко се крепи на косъм, но не можеше да направи нищо повече.

Точно в този момент в търбуха на танкера настъпи нежелана тишина. Буботенето и потреперването под краката на Пит престана, отрязано като с нож, а пултът за управление светна като коледна елха. Останалият без гориво двигател на „Даян“ най-накрая беше изсмукал и последните капки от резервоарите.

Яхтата плуваше на петдесетина метра от десния борд на танкера и Мария го оглеждаше с бинокъл. За нейно разочарование той продължаваше да завива и скоро щеше да застане на курс за връщане под моста Галата. Осъзна защо се случва това, когато зърна за миг Пит на мостика.

— Тримата са се провалили — каза тя, гласът й беше прегракнал от гняв. — Доближи се, за да се качат последните ми хора — нареди на капитана.

— Не е ли по-добре да се отдалечим? — настоя той.

Тя пристъпи към него, така че никой от останалите на мостика да не я чуе.

— Можем, но след като се качат — прошепна студено.

Последните й трима еничари се събраха на палубата на яхтата, която се носеше бързо към борда на танкера. И тъкмо първият да скочи на стълбата, тя започна да се издига — Ласло беше задействал хидравличната уредба, която я вдигаше и спускаше.

— Застреляйте го — изкряска Мария, когато забеляза командоса.

Обърканите еничари насочиха оръжията си към Ласло и откриха огън. Израелецът наблюдаваше действията им и се обърна, за да отстъпи от релинга. Обаче се забави секунда повече при пулта за управление, защото искаше да се увери, че стълбата ще е недостижима за наемниците. Забавянето му излезе скъпо, защото го улучиха в рамото.

Той залитна и падна напред върху пулта за управление, преди да се хвърли на палубата, за да се скрие зад планшира. Лявата му ръка беше безчувствена, рамото му гореше от болка, но сетивата му още бяха наред, така че чу силен трясък отдолу. Стиснал автомата си с една ръка, се доближи до релинга и бързо надникна.

За негово разочарование долният край на стълбата се беше люшнал настрана от танкера и бе увиснал точно над яхтата. Ласло се вгледа по-внимателно и видя, че всъщност се е забил в нея. Когато бе паднал върху таблото, Ласло беше натиснал бутона за спускане, долният край стълбата се беше стрелнал като копие към водата и се беше забил здраво в палубата на носа.

Двама от еничарите вече се катереха по стълбата. Ласло опря автомата на релинга и пусна един дълъг прицелен откос, който запрати и двамата във водата.