Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

С отчаяно упорство капитанът запращаше яхтата ту на една страна, където се блъскаше в борда на танкера, ту на другата, но стълбата упорито отказваше да се строши. Носът на „Даян“ вече се намираше до драгата, но той видя, че между тях има малка пролука.

Кимна към драгата и каза на Мария, която го гледаше злобно.

— Рамото ще строши или откачи стълбата. Скоро ще сме свободни.

Курсът на Пит не беше съвсем точен, но това нямаше кой знае какво значение.

Носът на „Даян“ мина на няколко метра от режещата глава на драгата, преди въртящите се бясно дискове да се допрат до корпуса и с протяжен вой да се забият в металните плочи. В продължение на метър-два главата само огъна метала, но после един от зъбите попадна на заварка и откърти цялата плоча, отваряйки широк отвор. Вече нямаше връщане. Навлезлият в линията на корпуса резец започна да разпаря корпуса като гладен бобър, подпомаган от инерцията на 8000-тонния танкер. Волфрамово-карбидните зъби прерязаха плочите на корпуса и се забиха в стоманените стени на резервоарите в трюма, където се превозваше прясната вода. Сега водата не беше прясна, а мътнозелена, защото водите на Босфора започнаха да нахлуват в резервоарите.

От високия мостик Пит можеше да види как зеленикавата вода нахлува на дъното на дясната цистерна под предната палуба. Можеше само да се надява, че скоро ще стигне и в цистерните откъм левия борд и ще залее всички експлозиви, за да намали силата на ударната вълна. Но времето не беше на негова страна.

Погледна към „Ибн Батута“ и видя, че Джордино вече се промъква към подводницата на НАМПД. Мястото му на кърмовия релинг беше заето от неколцина от екипажа на драгата. Събудени от шума, те гледаха слисани пораженията, които корабът им нанасяше на танкера само на няколко метра от тях.

Щом режещата глава стигна под мостика, Пит завъртя щурвала петнайсет градуса ляво на борд. Вече забавилият ход от нахлулата вода танкер вероятно щеше да мине още половин миля, поне така предполагаше Пит, преди да избухне. А той искаше това да стане колкото може по в центъра на канала. Режещата глава още пореше корпуса, когато Пит се спусна на палубата при Ласло.

Не изчака да види каква ще е съдбата на яхтата. Мария продължаваше да крещи в ушите на капитана, затова той завъртя руля и се залепи за борда на танкера, с надеждата да избегне прекия удар в драгата. Зърна брега отвъд танкера, докато завиваше наляво, и това събуди у него надежда, че може би ще оцелеят. Завоят позволи на яхтата да мине, без да закачи рамото на режещата глава, когато тя се освободи от „Даян“, но нямаше достатъчно място, за да избегне самите дискове, които захапаха десния борд.

Все още влачената от танкера като парцалена кукла яхта беше изтеглена върху режещата глава, която отнесе дъното от въглеродни нишки и обезглави двата винта, които се въртяха с пълна сила. Двигателите на скъпия плавателен съд млъкнаха, защото машинното отделение се напълни с вода и той започна да потъва с кърмата напред.

Капитанът стоеше като вкаменен, ръцете му все още стискаха руля. Обаче Мария не се беше уплашила чак толкова. Тя бръкна в дамската си чанта, извади малка берета и стреля в ухото му почти от упор.

И без дори да го погледне как пада, се втурна към носа на яхтата.

В мига, когато Пит стигна до главната палуба, танкерът вече се беше наклонил забележимо. Главата на драгата беше прорязала в корпуса шейсетметров отвор. Нищо вече не можеше да задържи „Даян“ на повърхността. Точно на това се беше надявал и Пит, но сега трябваше да намери начин двамата с Ласло да се измъкнат.

Танкерът бързо се накланяше надясно. Щеше да се наложи да скочат от стълбата или, ако е нужно, от релинга, но и в двата случая нямаше да е отвисоко.

Когато стигна до Ласло, с изненада видя, че яхтата още е до танкера. Поради наклона можеше да гледа право в нея и видя, че стълбата е забита в предната й палуба. По-интересна обаче беше Мария, която стоеше на носа и стреляше по извития метал на стълбата.

Забеляза Пит да наднича отгоре, стреля по него и изкрещя:

— Умри!

Обаче американецът се оказа частица от секундата по-бърз и се хвърли до Ласло на палубата. Куршумът изсвири над главата му.

— Хайде, лейтенант, време е да намерим друг изход — каза му той.

Ласло с мъка се обърна към него и го погледна с празен поглед.

— Дръж се, партньоре — окуражи го Пит.

И без да обръща повече внимание на туркинята, задърпа израелеца след себе си. Мария пак започна да стреля, но не успя да ги улучи и Пит скоро успя да измъкне Ласло от опасната зона. Командосът сякаш се съвзе малко и го накара да му помогне да се изправи. След тях по палубата беше останала кървава следа.