Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Танкерът изведнъж се люшна и се наклони на повече от трийсет градуса надясно. Пит веднага осъзна, че сега най-голямата опасност за тях не са експлозивите.

— Можеш ли да се изкатериш с мен?

Коравият командос кимна, хвана се за Пит за опора и тръгна по наклонената палуба с несигурни крачки.

Зад тях Мария продължаваше да стреля, за да освободи яхтата от огънатите отломки на стълбата. Още няколко добре прицелени куршума и металът поддаде, допълнително извит и опънат от потъването на танкера.

Най-накрая свободна, Мария презрително изгледа танкера от носа на бавно потъващата яхта. Танкерът щеше да отмине доста нататък, преди да избухне, и тя щеше да успее да стигне до мостика, където щеше да е в по-голяма безопасност. А Пит и Ласло щяха да умрат заедно с танкера.

Може би щеше да се окаже права, но не беше взела предвид отмъстителната ярост на самата „Даян“.

От двайсетия етаж на небостъргача на източния бряг на Босфора Озден Челик наблюдаваше развитието на събитията с нарастващ ужас. Едва беше успял да различи очертанията на танкера, когато на разсъмване започна да наближава Истанбул, но с издигането на слънцето панорамната му гледка се разшири до извисяващите се в небесата минарета на Сюлеймание, ясно очертани от другата страна на пролива.

Той фокусира монтирания на тринога бинокъл с голямо увеличение върху танкера точно в момента, когато спасителната му лодка пльосна във водата зад кърмата. Наблюдаваше смаян как отвлеченият кораб мина под моста Галата и как „Султана“ плава до него, видя и престрелката. Сърцето му заблъска, когато видя танкерът да прави широк завой и да се появява отново зад моста.

— Не, ти трябва да се блъснеш в брега срещу джамията! — изруга той бавния танкер.

Безпокойството му нарасна, когато Мария не отговори на няколкото му опита да се свърже с нея по телефона. Когато танкерът зави, той изгуби яхтата от поглед, защото високият корпус я скриваше.

Беше затаил дъх. Надяваше се, че яхтата се е отделила от танкера и е потеглила към открито море, за да избегне взрива. Очите му насмалко да изскочат от ужас, когато „Даян“ се насочи право към драгата, зави и се видя, че яхтата все още е като залепена за десния й борд.

Челик фокусира бинокъла върху яхтата и видя сестра си на носа. Тя стреля първо по танкера, после по металната стълба. Челик видя как танкерът се наклони опасно над главата й.

— Бягай от там! — изкрещя на сестра си, въпреки че ги деляха цели две мили.

Гледаше ставащото с нарастващ ужас. Мария най-сетне успя да освободи яхтата от хватката на желязната стълба, но не успя да стигне далеч. Челик нямаше представа, че яхтата е изгубила витлата си и че също потъва. Смаян от случващото се, той не можеше да си обясни защо яхтата продължава да стои близо до опасно наклонения танкер.

От наблюдателницата си високо над залива не можеше да чуе зловещата симфония от пукот и скърцане, които се носеха от търбуха на танкера, когато центърът на тежестта му се измести. Нахлуването на вода в дясната половина на „Даян“ направи наклона й толкова голям, че левият борд се издигна във въздуха като стръмна планина.

Релингът на десния борд докосна водата и огромният танкер полегна на една страна за няколко секунди. „Даян“ би трябвало да се строши на две или просто да изчезне под водата, но вместо това се завъртя още веднъж, сякаш за да й ръкопляскат.

Застаналата на носа на яхтата Мария почувства как сянката на извисяващия се над нея танкер я покрива, когато той започна да се преобръща. Яхтата бе само на няколко метра от „Даян“. Нямаше да успее да се измъкне от разрушителния удар.

Туркинята вдигна ръце, сякаш се опитваше да задържи стоварващия се върху нея танкер, който я размаза като насекомо, повлече яхтата в дълбините и същевременно вдигна триметрова вълна, която се понесе към брега и подметна драгата „Ибн Батута“ като кану. Черното, покрито с ракообразни дъно на танкера лъсна във въздуха. Приглушени трясъци на чупещи се водонепроницаеми прегради се носеха из туловището на кораба, докато корпусът му бавно започна да потъва откъм носа.

Скован от шок, Челик гледаше безмълвно смъртта на сестра си. Изведнъж потрепери, блъсна триногата с бинокъла настрани, рухна на килима и заплака неудържимо.

Челик не беше единственият, който гледаше ужасен как танкерът се преобръща. Джордино тъкмо се спускаше на палубата на „Куршум“, когато чу трясъка на смазаната яхта. Бързо затвори задния люк, преди вдигнатата от танкера вълна да се стовари върху „Ибн Батута“ и да отнесе „Куршум“ настрана от драгата.