Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Какво правиш? — попита някой зад гърба му.

Джордино се обърна и видя нисък набит мъж с чорлава глава да се качва към малката кабина. Беше по пижама, наметнал някакво тънко яке. Джордино спокойно вдигна ръка и посочи с пръст.

— Погледни!

Инженерът проследи пръста му и се втрещи, като видя, че „Даян“ се носи към драгата. Понечи да каже нещо, докато се обръщаше отново към Джордино, но го посрещна юмрук в брадичката. Холандецът омекна като мокър макарон. Джордино сръчно го подхвана и го сложи внимателно на пода.

— Съжалявам, приятелю, сега не е време за любезности — каза на изгубилия съзнание мъж и отново насочи вниманието си към пулта за управление. Сянката на танкера вече се плъзгаше върху драгата. Джордино забеляза отстрани малък лост, бутна го надолу и с огромно облекчение видя как краят на телескопа изведнъж започна да се спуска към водата. Не пусна лостчето, докато режещата глава не се потопи във водата почти напълно, а режещите дискове не започнаха да разпенват вълните.

Танкерът беше само на двайсетина метра. С чувство на безсилие Джордино загледа как се приближава: знаеше, че не може да направи нищо повече.

Пит знаеше, че това е отчаян риск, но не разполагаше с никакви други възможности. Просто не му беше останало време да изведе танкера на безопасно място в открито море, а сега, когато двигателят беше отказал, нямаше начин да избегне гъсто населеното крайбрежие на Истанбул. Дори танкерът да избухнеше в центъра на Златния рог, пак щяха да загинат хиляди хора. Единствената му надежда беше да потопи поне част от експлозивите, така че да намали разрушителното им въздействие.

И тук на сцената се появяваше „Ибн Батута“. Пит знаеше, че режещата глава може да разпори танкера като отварачка за консерви. Обаче трябваше да докара танкера до нея, за да се получи. Ако се приближеше прекалено, масата на големия плавателен съд щеше да откъсне телескопичното рамо на режещата глава. А ако се окажеше твърде далече, тя нямаше да може да разреже корпуса на танкера.

Докато се промъкваше по инерция под моста, той погледна над носа към драгата. Макар режещата глава да беше още високо над водата, видя, че дисковете се въртят, и разбра, че Джордино е взел нещата в свои ръце. Леко коригира курса с щурвала, после надникна от страничния прозорец. Тъй като беше високо, не виждаше водата покрай бордовете на танкера. Това само увеличаваше трудността на задачата. Той се опита да не мисли, че разполага само с една-единствена възможност и че ако не успее…

С облекчение видя телескопичното рамо да потъва във водата. Малко по-късно видя и Джордино до кърмовия релинг — махаше му да приближи танкера още. Пит завъртя щурвала още няколко деления дясно на борд. Танкерът се приближи още малко и Джордино вдигна ръка с палец и показалец, образуващи известното на всички „Окей“.

Пит остави щурвала и отиде до страничния прозорец, за да наблюдава удара. Зад гърба му изведнъж се разнесе рев на двигатели и пронизителните крясъци на жена. Той погледна надолу и видя проснатия на палубата до стълбата Ласло и малката локва кръв до гърдите му. А под Ласло видя яхтата, която правеше отчаяни опити да се измъкне от клопката.

Пит някак отсъстващо се запита защо яхтата още се мотае наоколо, но реши, че не си заслужава труда да мисли по въпроса. Затова се обърна към драгата и наближаващия момент на истината.

— Измъкни ни от тук — изкрещя за пореден път Мария. Обикновено спокойната туркиня сега беше обзета от паника. Отново си погледна часовника. Имаше още три минути до взрива.

По челото на капитана, който отново и отново завърташе щурвала, за да се освободи чрез клатене от стълбата, се стичаше пот. Беше изчакал да минат под моста, за да даде заден и да се възползва от намалената инерция на танкера. Но стълбата оставаше забита в палубата на яхтата като харпун в гърба на кит.

Капитанът не знаеше, но долната част на стълбата, която се беше забила в предната палуба, се беше оплела във веригата в котвения сандък и сега яхтата и танкерът бяха безнадеждно свързани.

Стълбата вече се беше превърнала в причудливо извити отломки от дърво и метал, но отказваше да се строши. Въпреки облаците пяна, която вдигаха винтовете на яхтата, танкерът я влачеше като пале на каишка. Капитанът погледна напред към драгата, очакваше, че танкерът ще завие, за да я избегне. Но когато се сближиха още, стигна до мрачното прозрение, че „Даян“ няма да се отклони от курса си.