Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Обаче внезапно почувства замайване от загубата на кръв, така че се търколи отново на палубата и извади комплекта за първа помощ, който беше част от бойната му готовност. Като се бореше с желанието да легне и да заспи, си каза, че трябва да държи яхтата настрана още само две-три минути. Погледна към мостика и се запита дали ще са достатъчни на Пит.

Сега времето беше всичко друго, но не и съюзник на американеца. Последния път, когато си бе проверил часовника, оставаха по-малко от шест минути до експлозията, но Пит се опита да не мисли за това. Всичките му усилия бяха съсредоточени да закара танкера някъде отвъд моста.

След като двигателят беше отказал, корабът плаваше изцяло по инерция. Многобройните генератори осигуряваха енергия за щурвала, но огромният корабен винт се беше завъртял за последен път. Слабото течение в Златния рог леко подбутваше кърмата на танкера и Пит се надяваше, че ще е достатъчно да запази скоростта си още няколко минути. Ако имаше достатъчно време, течението беше достатъчно, за да закара танкера до Мраморно море. Обаче времето вървеше по пътя на корабното гориво.

Болезнено бавно южният свод на моста Галата започна да нараства в рамката на строшеното предно стъкло. „Даян“ продължаваше да плава със скорост около седем възела. От време на време се чуваше стрелба. Пит надникна предпазливо през прозореца. Яхтата беше съвсем близо до борда на танкера. Забеляза Ласло, залегнал близо до горния край на стълбата, и почувства увереност, че поне засега танкерът е в безопасност.

Долната част на моста и сводът скоро се извисиха над мостика и хвърлиха сянка върху надстройките. Пит застана зад щурвала и с нервни пръсти се зае с уредите за управление. Останалото зависеше от Джордино.

— Надявам се, че ще успееш да изпълниш твоята част от сделката, партньоре — каза той високо. После проследи с поглед как хвърляната от моста сянка постепенно изчезва.

Сто и четирийсет метровата „Ибн Батута“ беше една от най-големите драги, които Джордино беше виждал. Беше собственост на белгийската компания „Ян де Нул“ и бе една от малкото самоходни драги на света. За разлика от обикновените вакуумни драги, които поглъщат кал и мръсотии с помощта на дълга засмукваща тръба, „Ибн Батута“ разполагаше със земекопен механизъм, по-точно режеща тава с диаметър метър и осемдесет: представляваше два въртящи се в противоположна посока диска със зъби от волфрамов карбид, способни да пробиват и скали. Монтирана на телескопично рамо, закрепено на палубата, режещата глава приличаше на гладна акулска паст, която само чака да захапе.

Драгата работеше на петнайсет метра от брега, крепеше се на два огромни крака, стърчащи от предната част на кораба. Беше перпендикулярно на брега, като кърмата й беше обърната към канала, което беше от полза за плана на Пит.

Джордино се доближи до драгата и забеляза дълга верига, която висеше от десния борд. Спря „Куршум“, бързо излезе, улови веригата и я закачи за кнехта на миниподводницата, преди течението да я отнесе. След това се хвана за нея, изкатери се до релинга на драгата и стъпи на борда.

Понеже можеше да представлява опасност за корабоплаването в канала, кръстената на мароканския изследовател от четиринайсети век драга беше ярко осветена от прожектори. Палубата беше пуста — вероятно екипажът още спеше. Само един моряк беше на вахта на мостика толкова рано сутринта, но пък той не знаеше, че Джордино се е качил на борда.

Джордино се втурна напред, като се молеше пултът за управление на драгата да не е на мостика. Слава богу, не беше: в центъра на дясната палуба, върху изнесена заострена рама доста пред режещата глава, се издигаше малка кабина с големи прозорци. Джордино се качи по стълбите и се настани на мястото на оператора на драгата. Беше щастлив, че режещият механизъм може да се управлява от един-единствен човек, но се намръщи, когато откри, че пултът за управление е с холандски надписи.

— Е, поне не е на турски — измърмори той и бързо заоглежда таблото.

Намери ключ с надпис „динамо“ и го щракна на позиция „включено“. Дълбоко буботене разтърси палубата, когато големият генератор на драгата заработи. Морякът на вахта се втурна към задните прозорци на мостика, втренчи се в Джордино на пулта за управление на драгата и след миг виковете му се разнесоха от монтираната на тавана радиостанция. Джордино спокойно я изключи, преди да погледне наляво.

Високият нос на танкера току-що беше започнал да излиза изпод моста само на стотина метра от драгата. Джордино заряза опитите си да разгадае надписите на холандски и започна трескаво да натиска бутоните поред. Някой от многото включи режещата глава и тя се завъртя със заплашителен вой. Телескопичното рамо, на което беше монтирана, се простираше хоризонтално от кърмата на драгата на почти двайсет метра над водата — прекалено високо за онова, което беше намислил Пит.