Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Кърмовата спасителна лодка. — Хамет се изправи и направи болезнена гримаса. — Не може ли да обезвредите бомбата?

Ласло поклати глава.

— Всички към кърмата — нареди Хамет. — Махаме се от тук!

Моряците бързо излязоха. Ласло и помощник-капитанът помагах на Хамет най-отзад. Щом излязоха на палубата, Хамет усети под краката си необичайна вибрация. В същия миг с ужас видя минаретата на Сюлеймание току-речи пред тях.

— Ние… ние сме в центъра на Истанбул! — възкликна той.

— Да — отговори Ласло. — Хайде, нямаме време.

— Но ние трябва да обърнем кораба и да го махнем от брега — възрази Хамет.

— Вече се прави.

Хамет тръгна след останалите към кърмата, после, когато палубата отново потрепери, спря и изстена:

— О, не! Та аз източих резервоарите!

Пит току-що беше открил този факт. Когато се втурна на мостика, не обърна внимание на премигващите червени лампички на арматурното табло, докато търсеше бутона да изключи автопилота. Танкерът се приближаваше към централната опора на моста Галата, когато Пит си върна контрола върху щурвала. Вторачен в колоната вляво от носа, осъзна, че няма достатъчно място да направи завой с големия кораб. Налагаше се първо да мине под моста и чак тогава да завие и да излезе от Златния рог.

Запита се дали високата надстройка на танкера ще мине под моста. Май щеше, макар и на косъм. Докато чакаше това да стане, най-сетне погледна към премигващите червени лампички и с удивление видя, че това са индикаторите за липса на гориво в главния и допълнителния резервоар. Когато се беше промъкнал в машинното отделение, Хамет бе отворил крановете за промиване на резервоарите и горивото бе започнало да изтича в трюмната вода, която автоматично се изпомпваше навън. Пит разбра, че резервоарите вече са празни, което се усещаше и по неспокойната работа на двигателя, засмукващ последните останали капки.

Внезапно осъзна, че няма да може да завие и да насочи танкера обратно към Мраморно море, където той можеше да се взриви, без да причини вреда. Надеждата, че ще може да го откара на безопасно разстояние от града, беше изгубена.

В такъв миг, на мостика на плаваща бомба, всеки човек би се паникьосал. Всеки би се поддал на инстинктивния подтик да избяга, да се махне от кораба на смъртта и да спаси собствената си кожа.

Но не и Пит. Пулсът му биеше почти както обикновено, очите му оглеждаха бреговата ивица. Мозъкът му работеше на пълни обороти, докато търсеше изход от ситуацията. Хрумна му едно възможно решение. Рисковано и безразсъдно смело, но все пак беше някакво решение. Прехвърли радиостанцията на мостика на канал 86 и взе микрофона.

— Ал, къде си?

Гласът на Джордино се чу незабавно сред пукота на статичното електричество.

— На миля пред теб. Поиграхме си на гоненица с яхтата, но май им писна. Дръж си очите отворени, защото поеха към вас. Готови ли сте с Ласло, за да дойда да ви взема?

— Не, защото ще ми трябваш на друго място — обясни Пит. — Голямата драга в югоизточния край на моста.

— Тръгвам. Край.

Надстройката на танкера тъкмо се беше промъкнала под свода, когато двигателят отново потрепери. Щом танкерът излезе изпод моста, Пит видя, че яхтата е само на стотина метра. Без да й обръща внимание, той завъртя щурвала за пълен ляв завой, след това пристъпи към задния прозорец и се запита как ли се справя Ласло.

Докато израелският командос и помощник-капитанът носеха капитан Хамет към спасителната лодка, се чу стрелба. Секунди по-късно върху палубата се посипа разбито стъкло. Ласло погледна и видя, че стрелбата е съсредоточена върху мостика. Можа да види само антената на яхтата, докато тя минаваше покрай десния борд на танкера.

— Бързо в лодката — викна Ласло на моряците.

Шестима вече се бяха настанили в покритата спасителна лодка от въглеродни влакна. Тя беше монтирана на стръмен хелинг точно над кърмовия релинг, носът й сочеше към водата. Помогнаха на Хамет да се вмъкне през задната врата и той веднага нареди на моряците да си сложат коланите. После погледна към вратата, която Ласло се готвеше да затвори отвън, и попита изненадано:

— Няма ли да дойдеш с нас?

— Още не съм си свършил работата — отговори командосът. — Веднага се спуснете и поемете към брега. Късмет!

Хамет се опита да му благодари, но Ласло бързо затвори вратата. Щом видя, че всички са си сложили коланите, капитанът се обърна към помощника си:

— Зев, спускай ни!