Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Не очаквах бреговата охрана да се опита да ни спре — каза вбесената Мария. — Откъде са разбрали, че идваме?

Ниският мъж със сиво лице, който управляваше танкера, поклати глава.

— „Даян“ е обявена за изчезнала. Възможно е някой съд, с който сме се разминали, да е установил, че това е изчезналият танкер, и да е съобщил на бреговата охрана, но пък може и да е за добро. Властите може да си помислят, че са виновни израелците.

— Прав си. Въпреки това не можем да си позволим никакви други намеси.

— Радиото мълчи. Не вярвам, че са успели да вдигнат тревога — отбеляза капитанът. — Освен това радарът показва, че пред нас няма други кораби.

Погледна през страничния прозорец към светлините на синята яхта и добави:

— От „Султана“ съобщиха за дребни повреди от блъскането на катера, но са готови да ни вземат, когато поискаме.

— Колко време остава, докато трябва да напуснем танкера?

— Ще намаля ход, когато влезем в Босфора. Вие може да се подготвите за напускане на кораба, докато аз го насоча към Златния рог. Мисля, че ще сме на изходна позиция след около петнайсет минути.

Мария си погледна часовника. Електрическите взриватели бяха нагласени да избухнат след малко повече от час.

— Чудесно — каза тя. — Да не се бавим.

Бледи пурпурни ивици се проточиха по сиво-черното небе, докато слънцето се подготвяше да се издигне над източния хоризонт. Из цял Истанбул вярващите мюсюлмани ставаха рано, за да си хапнат добре преди започването на деня. Мюезините ги призоваваха от минаретата за утринна молитва. Джамиите щяха да са по-пълни от обикновено, защото според ислямския календар това беше последната седмица преди Рамазана.

С Рамазан се обозначава деветият месец от ислямския календар, когато, както твърди традицията, на Мохамед били разкрити първите стихове от Корана. Вярващите се стремят да се доближат малко повече до Бога през този месец, в което може да сполучи всеки, ако спазва пълно въздържание от храна и вода през светлата част на деня. Актът на самоочистването се съпровожда не само от пост, но и от добри дела спрямо другите. Специално приготвена храна и подаръци се раздават на членовете на семейството, приятелите и роднините. През този месец се извършва благотворителност в полза на бедните и им се оказва помощ.

Израелският танкер навлезе с пълен ход в Босфора, придържайки се към азиатското крайбрежие на Турция. Когато пред носа на танкера се показа Златният рог, капитанът намали скоростта и каза на Мария:

— Вече е време.

Силното течение, което вървеше на юг от Черно море, намали скоростта на големия кораб почти до пълзеж. Мария събра няколко от еничарите на десния борд и ги накара да спуснат металната стълба. Яхтата зае място близо до последното стъпало.

— Обезопасете затворниците и кажете на останалите да идват — нареди тя и започна да се спуска по закрепената за борда стълба.

Щом стъпи на яхтата, се качи в щурманската рубка, където я посрещнаха двамата иракски биячи, които беше наела. Макар още да не се беше съмнало, единият, Фарзад, пак беше със слънчеви очила — негова запазена марка.

— Подготвихте ли всичко в Гърция? — попита тя.

— Да — успокои я Фарзад. — Можем да влезем, без да привличаме внимание, през Тиос. За „Султана“ има запазено безопасно покрито котвено място, а за теб има организиран транспорт до Атина. Полетът ти за връщане в Истанбул е след три дни.

Мария кимна и загледа как еничарите се спускат по стълбата и се качват на яхтата. Мъжете, които пазеха израелците, също дойдоха, след като бяха заключили вратата на каюткомпанията с верига.

Щом последният еничарин се спусна по стълбата, капитанът подаде сигнал на яхтата, че променя курса, увеличи скоростта, зави на запад и след като насочи носа приблизително в джамията Сюлеймание, вкара данните в автопилота и го включи. „Султана“ повтаряше всичките му маневри, почти долепена до борда на „Даян“.

Точно когато се готвеше да излезе от рубката, капитанът забеляза някаква лампичка върху пулта за управление да примигва. Погледна я, но само поклати глава.

— Нищо не мога да направя — измърмори глухо, след това се спусна на палубата и по стълбата в чакащата яхта.

„Куршум“ летеше към Босфора, като оставяше зад себе си широк разпенен килватер. Ранобудните рибари зяпаха със страхопочитание как хибридът между миниподводница и скутер профучава с рев покрай гемиите им.

Пит забеляза някаква яхта да се носи с висока скорост срещу тях и подхвърли на Джордино: