Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Избухването на танкера разтърси Истанбул повече политически, отколкото физически. Потвърдената пълна загуба на двата катера — полицейския и на бреговата охрана, както и последвалата експлозия, накараха военните да обявят висша степен на тревога. Когато се установи, че става дума за израелския танкер „Даян“, между Турция и еврейската държава се размениха високопарни обвинения. Протестите на уплашените истанбулски жители едва не доведоха до военен удар. Обаче опасенията за възможна война между Израел и Турция бяха разсеяни, когато властите намериха спасените моряци от „Даян“.

Разпитани публично, моряците разказаха подробно за своето отвличане от неизвестни нападатели. Чувствата на турската общественост бързо смениха посоката, когато мъжете разказаха как са товарили октогена под дулото на оръжия и са щели да умрат на борда на танкера, ако в последната минута не е дошла помощ.

След като настаниха Ласло в болница, Пит и Джордино лично информираха властите за своята роля в потапянето на танкера.

Когато американското разузнаване тайно предостави доказателства, че същото взривно вещество е било използвано в нападенията срещу джамиите в Бурса, Кайро и Ерусалим, турската армия започна да действа. Бяха проведени тайни акции срещу дома на Челик, офиса и пристанището, а откритата в гръцки териториални води „Отоманска звезда“ беше задържана. Тъй като общественият натиск да се посочи кой е организирал тези нападения и защо се усили, властите решиха повече да не пазят разследването в тайна.

Щом обявиха имената им, Озден и Мария Челик се превърнаха в парии и повод за неудобство сред обикновените турци. Когато по-късно стана известно, че тъкмо те са организирали и ръководили нападението срещу Топкапъ, неудобството и гневът се превърнаха в неприкрита ярост. Следователите и журналистите се заеха с потайното минало на двамата и разкриха връзката им с последната управляваща отоманска фамилия, както и с бандити и наркотрафиканти, които бяха ударили едно рамо в началните стъпки на търговските операции на брата.

В хода на разследването неизбежно бяха извадени на бял свят връзките му с членове на арабски кралски семейства, което доведе до разкритието, че милиони долари са били насочени към мюфтията Батал. Целите на атентатите бързо станаха ясни и общественото негодувание се насочи срещу мюфтията и неговата Партия на щастието, макар да не бяха намерени доказателства, че мюфтията е участвал или знаел за терористичните нападения.

Последното потвърждение за брата и сестрата Челик беше намерено, когато на дъното на Златния рог бяха пратени водолази. Те откриха смазаните останки на „Султана“ недалеч от корпуса на танкера. Специална фирма за изваждане на корабни останки вдигна яхтата на повърхността и остави на полицейските криминологични екипи да извадят тялото на Мария Челик от смазаната палуба.

От империята на Озден Челик не беше останало нищо, след като името му беше съсипано, собствеността му конфискувана, а тялото на сестра му задържано за аутопсия в истанбулската градска морга.

Очевидно се беше превърнал в едно голямо нищо.

Петъчната обедна молитва е най-посещаваното мюсюлманско богослужение. Това е времето, когато имамът на джамията държи вдъхновяваща вярващите проповед, преди да призове събралите се на молитва.

Въпреки жалните призиви на мюезина молитвената зала на истанбулската джамия „Фатих“ остана необичайно празна. Обикновено залата се пълнеше докрай, като на двора също се тълпяха хора, та поне да зърнат мюфтията Батал.

Но днес не беше така.

Когато мюфтията се качи на платформата до михраба на джамията, в просторната зала имаше не повече от петдесетина ревностни последователи. Доскоро могъщият духовник сякаш се беше състарил с двайсет години, и то само за седмица. Очите му бяха хлътнали и студени, кожата — бледа и безжизнена. Самодоволството и надутостта, които подхранваха издигането му във властта, бяха изчезнали напълно. Вторачен в оределите си поклонници, той потрепери леко, но потисна изблика на гняв.

Със сподавен глас започна проповедта си срещу опасната и безконтролна власт на върхушката. За разлика отпреди, проповедта скоро се превърна в несвързан брътвеж от нападки срещу въображаеми злини и заплахи.

Мрачните лица, които го гледаха разочаровано от молитвената зала, го накараха рязко да завърши проповедта. След това прочете пасаж от Корана, отнасящ се до изкуплението, и остави вярващите да се молят сами.