Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Мисля, че някой трябва да вземе да ни предложи за Нобеловата награда за мир — подметна Джордино.

— Чух, че тази сутрин открили трупа на Челик — смени темата Ласло.

— Да, бил удушен и хвърлен в Златния рог — потвърди Пит.

— Значи пак ме изпревари?

Пит се ухили.

— Не и този път. Един детектив ни каза, че са почти напълно сигурни, че убиецът е мюфтията Батал. Един таен агент, който бил в джамията, потвърдил влизането на мъж с описанието и облеклото на Челик горе-долу по времето на смъртта.

— Да, според мен и двамата са сатани — каза Ласло.

Една привлекателна сестра влезе, за да даде лекарства на Ласло, и когато си тръгна, и тримата я изпратиха с очи.

— Сигурно нямаш търпение да се прибереш в Израел, нали, лейтенант? — попита Джордино.

— Не особено — усмихна се Ласло и кимна след сестрата. — Освен това вече съм капитан. Преди малко ми съобщиха за повишението.

— Тогава ни позволи да ти честитим първи — ухили се Джордино и му подаде бутилката уиски, който бяха внесли контрабандно. — Може да поканиш сестричката… хм, да се чукнете — добави и намигна.

— Да, както винаги, вие американците сте прави — отвърна Ласло и също му намигна.

— Каква е прогнозата? — попита Пит.

— Ще ме оперират в Тел Авив след седмица, а после ме чакат три седмици физиотерапия. Надявам се да се възстановя напълно и да се върна на служба преди края на годината.

Прекъсна ги влизането на мъж в инвалидна количка, кракът му беше гипсиран.

— А, Авел, добре че идваш — каза Ласло. — Време е да се запознаеш с хората, които ми помогнаха да ви спася живота.

— Авел Хамет, капитан на „Даян“ — представи се гипсираният. — По-точно бивш капитан. — Усмихна се приятелски на Пит и Джордино. — Ласло ми разказа подробно всичко, което сте направили. Наистина сте си рискували живота и аз и моят екипаж сме ви задължени до гроб.

— Съжалявам, че въпреки всичко танкерът потъна — отговори Пит.

— Да, „Даян“ беше хубав кораб — отбеляза тъжно Хамет. — Но добрата новина е, че ще получим чисто нов танкер. Турското правителство се ангажира да го построи за нас. Сигурно ще използва част от конфискуваните пари и имоти на този Челик.

— И после ще ми разправят, че на света нямало справедливост — пошегува се Джордино.

Всички се засмяха. Пит си погледна часовника и каза:

— Е, приятели, „Егейски изследовател“ трябва да отплава след около час. Съжалявам, но трябва да тръгваме.

Сбогува се с Хамет, след това се обърна към Ласло.

— Капитане, ще се радвам, ако някой ден се присъединиш към нас.

— За мен ще бъде чест.

Пит и Джордино кимнаха и си тръгнаха. Ласло подвикна зад тях:

— Всъщност къде отивате? При останките ли се връщате?

— Не. — Пит се обърна. — Поемаме към Кипър.

— Кипър ли? Какво сте изгубили там?

Пит се усмихна тайнствено на новоизпечения капитан.

— Надявам се, едно божествено откровение.

Сейнт Джулиан Пърлмутър току-що се беше отпуснал в огромното си меко кресло, когато телефонът започна да звъни. Любимото му място за четене беше направено по поръчка, за да поема сто и осемдесетте му килограма живо тегло. Той стрелна поглед към близкия стоящ часовник и забеляза, че вече е почти полунощ. Протегна се покрай високата чаша с портвайн и вдигна слушалката.

— Джулиан, как си? — каза познат глас.

— Ха, и това ако не е спасителят на Константинопол! — отговори Пърлмутър с гръмовития си глас. — Четох с голям интерес за твоите подвизи в Златния рог. Надявам се, че не си пострадал?

— Не, всичко е наред — отговори Пит. — Между другото, днес се нарича Истанбул.

— Глупости. Той си е Константиновград от повече от хиляда и шестстотин години, защо ни е да го променяме?

Пит не можа да не се засмее на довода на своя приятел.

— Надявам се, че не съм те събудил.

— Не, току-що се бях настанил да почета дневниците на капитан Кук от първото му плаване из Тихия океан.

— Някой ден трябва да идем да видим дали е останало нещо от „Индевър“ — подхвърли Пит.

— О, това би била една много благородна мисия — отговори Пърлмутър. — Е, Дърк, къде си и защо се обаждаш толкова късно?

— Току-що пристанахме в Лимасол, Кипър, и попаднах на една загадка, за чието решаване се нуждая от помощта ти.

Огромният брадат мъж примижа доволно. Беше един от най-изтъкнатите морски историци на света и изпитваше за морските загадки глад, който многократно надвишаваше глада му за качествена храна и благородни питиета. Тъй като с Пит се познаваха отдавна, Сейнт Джулиан знаеше, че винаги, когато неговият приятел го търси, ще му предложи нещо примамливо.