Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Седнал на работната маса в мостика, Пит изучаваше цветните изображения, които разкриваха вълнисто скалисто дъно. Застаналият до него Джордино реши да си почине от надничането над рамото му и загледа постройките на първа линия с бинокъла.

— На гледката ли се наслаждаваш? — подкачи го Гън.

— Можеше да е и по-лоша — отговори Джордино. — Обаче положението спасяват няколко млади красиви дами, потърсили убежище от слънчевите лъчи в малка пещера.

Плажът на Писури представляваше тясна ивица пясък, над която се извисяваха високи скали, а на върха им се издигаше едноименното селище. Макар и да беше популярен сред британските войници от близката военна база в Акротири, този плаж все още минаваше за един от по-спокойните по южното крайбрежие.

— Изглежда, имотите на първа линия скоро ще свършат — отбеляза Джордино, докато корабът бавно плаваше на изток по координатната мрежа, за да проучва дъното.

— Това може да означава единствено, че се приближаваме към останките — коментира Пит оптимистично.

Сякаш за да потвърдят предсказанието му, корабните останки пред Писури се появиха на екрана само след няколко минути. Джордино и Гън застанаха зад Пит, за да разгледат разгръщащото се на монитора изображение. Онова, което виждаха, съвсем не приличаше на кораб, а по-скоро на продълговата могила, различаваха се само малки части от кила и ребрата на корпуса. Че е останало дори толкова от този кораб, построен преди хиляда и седемстотин години, беше чудо само по себе си.

— Да, това със сигурност са корабни останки — каза Гън.

— И са единствените останки, на които се натъкнахме пред Писури, така че това трябва да е корабът на Пърлмутър от четвърти век — заключи Джордино. — Обаче съм изненадан, че не е по-близо до брега. Все пак сме на почти половин миля от сушата.

— Не бива да забравяш, че преди две хиляди години Средиземно море е било малко по-плитко — намеси се Гън.

— Да, това обяснява местоположението му — отговори Ал. — Ще се гмурнем ли да го огледаме, Пит?

Пит поклати глава.

— Не. Няма нужда. Първо, е обран до шушка, второ, това не са нашите останки.

— Как може да си толкова сигурен? — удиви се Руди.

— Обади се Съмър. С Дърк са видели находките в лимасолския музей. Археолозите, които са разкопали галерата, са сигурни, че не е римска. Дърк смята, че може да е вторият пиратски кораб, намесен в нападението срещу римската галера. Може и да се гмурнем по-късно, макар че според Съмър корабът е бил обран напълно още преди идването на археолозите.

— Значи ще използваме тези останки за начална точка? — попита Гън.

— Да. Това е най-доброто, с което разполагаме — отвърна Пит. — Ако пиратският кораб е стигнал тук до брега и се е разбил, можем само да се молим римската галера да е някъде наоколо.

— Добре де, тогава да продължим с търсенето — заяви Джордино. — Както се казва, и Рим не е бил построен за един ден.

Пътуваха на изток по единствената крайбрежна магистрала от Лимасол. Дърк беше отстъпил волана на Съмър — нали се беше върнала наскоро от Англия. В Кипър, през първата половина на двайсети век колония на британската Корона, все още почти всичко напомняше за британското управление. Английски се говореше почти навсякъде, валутата в южната половина на острова бяха британските лири, преди страната да влезе в Европейския съюз, а движението беше ляво.

Съмър зави по хубаво павирания път към вътрешността и Никозия. Когато наближиха източното подножие на планината Тродос, шосето започна леко да се изкачва между безлюдни хълмове. След известно време стигнаха до тясно асфалтирано кръстовище. Пътят започна стръмно да се извива нагоре, по склоновете на малка планина, на чийто връх се издигаше манастирът Ставровуни.

Съмър спря наетия автомобил на малкия паркинг в подножието на манастира. Минаха покрай пуст пропускателен пункт и започнаха да се изкачват по дървена стълба към върха. Наблизо беше седнал задрямал просяк с окъсани дрехи и широкопола шапка, отпуснал глава върху коленете си. Братът и сестрата минаха покрай него на пръсти, след това поеха по стълбата, която извеждаше в земите на манастира, откъдето се откриваше несмущавана от нищо гледка към цялата югоизточна половина на острова. В предния двор ги посрещна монах със сериозно лице и вълнено расо.

— Добре дошли в Ставровуни — поздрави ги той. После се обърна към Съмър. — Може би не знаете, но ние тук сме последователи на атонското православие и за съжаление не допускаме в манастира жени.