Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— По чиста случайност — отговори той — зная точно къде трябва да отидете.

Окръжният археологически музей в Лимасол се намираше в модерна сграда в източната част на градския център, недалеч от живописния общински парк. В трите крила на музея в прости стъклени шкафове бяха изложени различни съдини, някои датиращи отпреди две хиляди години преди Христа. Съмър тъкмо се любуваше на теракотени фигурки от бронзовата епоха, когато дойде музейният уредник.

— Добър ден, аз съм Георгиос Данелис. С какво мога да ви помогна?

Двамата се представиха и Съмър каза:

— Интересуваме се от потъналия през четвърти век кораб пред Писури.

— А, да, корабните останки пред Писури — кимна Данелис. — Находките са изложени в помещение номер три.

И докато ги водеше натам, попита:

— В Британския музей ли работите?

— Не, за Националната агенция за морско и подводно дело — отговори Дърк.

— О, извинете. Преди няколко дни дойде един човек, който се интересуваше от същите останки и находки, затова си помислих, че може да сте от музея.

Спряха пред голяма витрина, пълна с множество предмети. Повечето бяха керамични кутии, но имаше много дървени отломки с ръждясали останки от панти.

— Какво можете да ни кажете за кораба? — попита Съмър.

— Датира от първата половина на четвърти век — отговори Данелис и посочи една малка потъмняла сребърна монета на долната лавица. — На този римски денарий, намерен сред останките, е изобразен император Константин с лавров венец, което сочи, че корабът е потънал около 330 след Христа.

— За римска галера ли става въпрос? — намеси се Дърк.

— Когато са открили останките, е имало някои предположения в тази насока, но повечето специалисти смятат, че става дума за търговска галера. Пробите от дървените отломки показват, че е построена от ливански бор, което подкрепя тази хипотеза. — Той посочи рисунката на плавателен съд с висок нос и две квадратни платна на стената. — Археолозите смятат, че става дума за търговски кораб, превозвал зърно или зехтин.

Дърк посочи проядена от ръжда дръжка на меч, натикана зад едно глинено гърне.

— Значи на борда е имало оръжие?

Уредникът кимна.

— Да. Мисля, че е имало много повече останки, но за съжаление тази дръжка е единственото, което намерихме. Наложи се археолозите да проведат ускорени разкопки, понеже се установи, че мястото се ограбва систематично от иманяри. Казват, че преди да дойдат археолозите, сред корабните останки са намерени множество оръжия.

— Как бихте обяснили толкова оръжия на един търговски кораб? — попита Съмър.

Уредникът поклати глава.

— Не зная. Може би са били част от превозвания товар. Възможно е на борда да е пътувал служител с висок ранг.

— Има и трета възможност — подхвърли Дърк.

Съмър и Данелис го погледнаха с любопитство.

— Мисля — обясни той, — че това е бил пиратски кораб. Като кипърския пиратски кораб с римски оръжия в Цезарея.

— Да, няма нищо чудно, ако случаят е такъв — съгласи се уредникът. — Някои от предметите, принадлежали на екипажа, са твърде луксозни за онова време — каза той и посочи един стъклен поднос и изящна керамична купа.

— Господин Данелис, има ли сведения за други корабни останки от същата епоха в кипърски води? — попита Съмър.

— Не. Край северното крайбрежие има останки, за които се смята, че са от бронзовата епоха. Това е най-старата находка, за която съм чувал. Какво точно търсите?

— Търсим римска галера, плавала по нареждане на Константин Велики. Може би е потънала в кипърски води. Плавала е приблизително по същото време като потъналия пред Писури кораб.

— Нищо не знам за това. — Уредникът поклати глава. — Обаче може да отидете в манастира Ставровуни.

Съмър го изгледа въпросително.

— Защо точно в манастир?

— Защото, като оставим настрана живописното му разположение — обясни Данелис, — в манастира е отседнала Елена, майката на Константин, когато се е върнала от Светите земи с Кръста Господен.

„Егейски изследовател“ плаваше близо до бреговата линия, след това смени курса и пое все така бавно навътре в морето. Тънък изолиран кабел се точеше от кърмата му и потъваше в дълбините. Кабелът влачеше малък ДУС с формата на пура, който се носеше във водата на метър и половина над морското дъно. Два сонара изпращаха звукови вълни, които отскачаха от дъното, след което записваха времето, което им трябваше да се върнат. Процесорите на борда на кораба преобразуваха сигналите от ДУС-а в изображение и предоставяха на наблюдателите точните очертания на морското дъно.