Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Доколкото разбрах, ако не е била една жена, вас нямаше да ви има тук — отговори дръзко тя. — Името Елена не ви ли напомня нещо?

— Съжалявам.

Съмър направи гримаса на монаха, после се обърна към Дърк.

— Тогава аз ще остана тук и ще разгледам стенописите — тя кимна към изрисуваната манастирска ограда, — а ти се наслади на обиколката.

Дърк се наведе към сестра си и прошепна драматично:

— Ако не се върна до час, значи съм решил да се подстрижа за монах.

След това остави кипящата от гняв Съмър да виси на двора, обърна се и последва монаха през дървената врата.

— Може ли да ми разкажете нещо повече за ролята на Елена и манастирската история? — попита той.

— В древни времена на върха на планината е имало гръцки храм. Когато света Елена пристига на острова след поклонничеството си до Светите земи, храмът отдавна е изоставен. Говори се, че нейното пристигане слага край на суша, продължила трийсет години. Докато е на острова, сънува сън, в който й се нарежда да издигне черква на името на Кръста Господен. Ако не знаете, Ставровуни означава „Кръстова планина“. И значи тя издига черквата и оставя в нея като реликва кръста на покаялия се разбойник, както и парченце от Кръста Господен, които донася от Ерусалим.

Монахът въведе Дърк в малката черква и го преведе покрай огромен дървен иконостас до олтара. На олтара стоеше голям дървен кръст със сребърен обков. Златна кутийка, вградена в него, съхраняваше малко парче дърво.

— През вековете черквата е била разрушавана много пъти — продължи монахът. — Първо от мамелюците, после от турците. За жалост е останало много малко от даренията на света Елена, освен това свято късче от Кръста Господен.

— Чували ли сте за някакви други Христови реликви, които Елена може да е оставила на Кипър? — попита Дърк.

Монахът се почеса по главата.

— Не, не съм чувал за подобни реликви. Обаче не е лошо да говорите с брат Андрей. Той е нашият летописец. Елате да проверим дали си е в килията.

Монахът поведе Дърк по левия коридор, където бяха разположени скромни стаи за гости. В дъното имаше няколко малки килии, превърнати в работни кабинети за посетители. Един слаб мъж стисна ръката на монаха и Дърк се вгледа в него и попита:

— Ридли Банистър?

— Да, аз съм. Защо? — Мъжът изгледа Дърк стреснато и малко подозрително.

— Казвам се Дърк Пит. Точно сега чета последната ви книга за разкопките в Светите земи. Познах ви от снимката на обложката. Трябва да ви кажа, че много ми допадат описанията на вашите открития.

— О, така ли. Много благодаря. — Банистър му подаде ръка, но погледът му стана предпазлив. — Споменахте, че фамилията ви е Пит. Случайно да имате роднина на име Съмър?

— Да, това е сестра ми. Чака отвън. Познавате ли се?

— Мисля, че преди известно време я срещнах на една конференция. — Банистър сбърчи чело. — Какво ви води в Ставровуни?

— Наскоро Съмър намери доказателства, че Елена може да е превозила повече неща от Ерусалим, освен Кръста Господен и че тези реликви може да са изгубени тук в Кипър. Надяваме се да намерим следи от една римска галера, която е превозвала реликвите.

Сумракът в коридора скри внезапната бледност, която се разля по лицето на Банистър.

— Увлекателна възможност — отбеляза той. — Имате ли представа къде биха могли да са тези реликви?

— Започваме от едни вече известни корабни останки пред място, наречено Писури. Обаче, както тъкмо вие знаете много добре, следите отпреди две хиляди години невинаги са откриваеми.

— Да, така е. Е, аз вече трябва да тръгвам. Успех в търсенето, господин Пит.

— Благодаря. И не пропускайте да се видите със Съмър на излизане.

— Непременно.

Естествено, Банистър изобщо нямаше подобно намерение. Закрачи бързо по коридора, влезе в черквата и се измъкна през малък страничен изход. Излезе в двора, примижал на слънцето и видя Съмър, която разглеждаше един стенопис. Изчака, докато тя застана с гръб към него, пресече двора на пръсти, излезе през портата и стигна до площадката на дървената стълба, без никой да го види.

Спусна се бързо по стъпалата и едва не се спъна в просяка, преди да хукне към колата си. Подкара бързо надолу по извиващия се път, стигна до паважа, отби зад група рожкови и зачака да види Съмър и Дърк.

Секунди след като потегли от манастирския паркинг, една друга кола се стрелна към подножието на дървената стълба, спря и просякът се качи на пътническата седалка. Свали широкополата си шапка и на дясната му буза се видя дълъг белег.