Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Така да бъде — съгласи се капитанът. — Ще въведа данни до, как се казва… Петра ту Ромиу, или Скалата на Афродита.

Съмър замръзна.

— Какво каза? Скалата на Афродита?

Кенфийлд кимна и извади един доста опърпан пътеводител за Кипър, пъхнат под картите.

— Снощи четох за това място. Петра ту Ромиу, или Скалата на Ромиу. Този Ромиу е легендарен византийски народен герой, който хвърлял големи скали от носа, за да прогони пиратите. Големите канари могат да се видят при отлив. Обаче от древни времена носът е известен и като мястото, където Афродита, богинята закрилница на Кипър, е излязла от пяната.

— Тате, това е мястото! — извика Съмър и скочи от мястото си. — На стенописа имаше нарисувана Афродита с два делфина. Тя не символизира храма на мястото, където сега се издига манастирът Ставровуни. Точно за там е плавала римската галера. Някой на брега или може би самите пирати са видели галерата да се носи към скалите.

— Носът може да се види от мястото пред Писури, където е потънал корабът — каза Кенфийлд.

— Приемам твърдението ти — отговори Пит и се усмихна на вълнението на дъщеря си. — Да вървим при Скалата на Афродита и дано богинята покаже малко любов към нас.

Корабът промени курса си, за да продължи търсенето по крайбрежието, и мостикът се изпълни с почти осезаем оптимизъм. Всред вълнението, което ги беше обхванало, никой не забеляза малката лодка, от която със залепен на очите бинокъл Ридли Банистър следеше морскосиния кораб.

Шест часа по-късно Афродита, богинята на любовта, показваше на изследователите от НАМПД всичко друго, но не и любов. На морското дъно около Петра ту Ромиу нямаше никакви обекти, дело на човешка ръка. Дърк беше поел следващата вахта по наблюдение и гледаше отегчено безкрайната лента скали и пясък на екрана, докато Съмър и Пит се разтакаваха наоколо, надявайки се най-накрая на успех. Джордино се качи на мостика и с изненада установи, че въодушевлението на Съмър се е сменило с разочарование.

— АППС трябва да изплува след около четирийсет и пет минути — каза той на Пит.

— Остават ни само още няколко минути работа, за да свършим с тази координата.

— Добре, когато стигнем до края, прекъсни, а ние ще идем да извадим голямата риба.

— Намерихте ли изобщо нещо? — полюбопитства Ал.

— Ако си падаш по скали, тукашното дъно може и да ти хареса — отговори Дърк.

Джордино отиде при щурвала и погледна през предното стъкло. Взе бинокъла и започна да оглежда осеяния с чакъл бряг, който се простираше на запад от голямата скална формация.

— Някоя излегнала се гръцка богиня? — попита Дърк подигравателно.

— Не, боговете са си тръгнали от плажа в този слънчев следобед. Дори сенчестите морски пещери са празни, защото призраците ги няма.

Пит застана до него.

— Ще ми дадеш ли да погледна?

Докато баща му оглеждаше бреговата ивица, Дърк докладва, че са стигнали до края на координатата, и попита:

— Ал, ще ми помогнеш ли да обезопасим сонара?

— С удоволствие — отговори Джордино и двамата тръгнаха към кърмата.

Пит продължи да оглежда брега, след това се обърна към капитан Кенфийлд.

— Капитане, можеш ли да ни приближиш още малко към брега, двайсет градуса вдясно?

— Тате, какво има? — попита Съмър с надежда.

— Проучвам възможността крал Ал отново да е попаднал на злато.

„Егейски изследовател“ бавно навлезе в по-плитки води и Пит получи възможността да огледа бреговата линия по-хубаво. От ниския покрит с чакъл плаж брегът се извисяваше в заострени варовикови върхове. Средиземно море неуморно запращаше вълни в основата на високите няколкостотин метра скали и вдигаше облаци бяла пяна. В основата на скалите имаше множество вдлъбнатини, издълбани във варовика, където морето беше изровило дупки и пещери. Тъкмо те бяха привлекли вниманието на Пит и той ги изучаваше внимателно. Най-накрая съсредоточи вниманието си върху една от тях — малък черен отвор ниско над водата, а около него разхвърляни скали.

— ДУС и буксирното въже са на борда — каза Дърк, щом се върна на мостика с Джордино.

Пит свали бинокъла и попита:

— Капитане, какво е състоянието на прилива в момента?

— Току-що отмина най-високата му точка. Тук разликата между прилива и отлива е само десетина сантиметра, не повече.

Пит кимна и лека усмивка заигра по лицето му, след това се обърна към Гън.

— Руди — каза той, — ти си специалистът по тези въпроси. Колко се е променило равнището на Средиземно море през последните, да речем, хиляда и седемстотин години?